Тук ще трябва да смениш жаковете – пренеси всичко в главата си. Ние сме артисти, малко или много. Изправяме се пред себе си и изпълняваме, танцуваме, пеем, свирим, рецитираме, играем, умеем. Стягаме косите си на високи кокове, обличаме специалните дрехи, изтупваме броката от раменете си, талка от ръцете си. Пускаме трака и изпяваме вътрешностите си, изтанцуваме мускулите си, изписваме знанията си. Вършим всичко, мием чиниите танцувайки секси на Фреди, чистим с прахосмукачката на фона на Кеш и Джун, пазаруваме с удоволствие припявайки си Рей. О, какво поколение. Ринем сняг и пушим цигари на фона на рап, смеем се на фона на чалга, кълчим се безсмъртно на фона на някой кючек и правим любов на фона на – ами, на всичко.
А после пеем един на друг за любов, говорим за нея сякаш е нещо мистично, дошло от друг свят. Нещо, за което в единият момент сме убедени, че не съществува, а после се чудим какво държи всичките ни лагери заедно. Малки, уникални светулки в пространството. Не сме от особеност никои и не ни трябва сцена, за да сме тези, които трябва да бъдем. Не ни трябват очи, за които да се притесняваме или уши, за които да се тревожим – цялата музика е вътре в нас, ние сме нея. Будим се с нея, заспиваме с нея, съществуваме с нея, изпълваме я с движенията си и тя изпълва нас. Не сме хипита или скинове, не сме разделени на подкатегории, не сме класически любители или рокъри. Не сме вокалисти или бекграундове, не сме жиголота, готвачи, работници – но се забавляваме. Свободни сме и свободата живее чрез нас, така или иначе малки твари оковани в окови.
Заравяме нос в книгите покрити с прах, от които ни се кашля. Шляем с пръсти по френските заглавия в университетската библиотека, Молиер, Сартр, Юго, Вебер, Верлен и Рембо. Не, че за друго, но там в съседство е секси лектора по география, опънал крака на допълнителен стол до прозореца, заровил сладкият си нос под рогови очила в някаква скучна енциклопедия за географията на света. Е не ви ли прилича само на герой от роман на Джейн Остин. Жив да го оближеш.
Тананикаме си, свирим или пеем някоя последна мелодия-хит докато гледаме залязващото слънце над града, поклащаме се в такт с музиката с табла в ръка в стола. А после по улицата си пеем реге, соул, поп или рап. Прибираме се и извиваме глас пред съседите на Адел или Мика, понякога се отнасяме над Джейсън Деруло или си мечтаем с отворени устни на Бруно Марс, който пее за любовта си към една сервитьорка. Вечната си, just-the-way-you-are любов, как ни се иска и ние да сме толкова специални. Пеейки сме обединени, слети, най-накрая еднакви за малко в спокойствието си. Пеем от щастие, пеем от мъка, пеем в омраза и пеем за другите.
Или танцуваме, събличаме дрехите, оставяме по нещо удобно и наистина танцуваме сякаш никой не ни гледа. Или се движим бавно, протяжно, сякаш наслаждавайки се на собственото си тяло. Или подскачаме, извиваме се, прекъсваме, като наеклектризирани електрони в пространството, танца ни носи удоволствието да сме други. Обуваме кецовете и стъпките идват сами, сякаш хлъзгавият под ни говори. Дали сме откачени роботи или нежни принцеси, повлечени рапъри, хип-хопъри или просто се движим, какво значение има щом го усещаш.
Забождаме молива в кока на косата си или го слагаме зад ухото си. С цигара или не, между устните присвиваме очи, за да видим по-добре перспективата. Мерим с палци разстоянията и рисуваме коси и предмети. Мебели и коли, хора и техните перипетии. Понякога не ни трябва друго освен да рисуваме кръв или дъждът докосващ земята с милионите си капки, от които ни се приспива да детайлизираме. Не ни трябват ни четки, ни пастели, ни кой знае какво. Само молив и нашите пръсти, дори не се нуждаем от гума, за да изтрием грешките. Казват, че всеки творец може да превърне грешката в преимущество.
Няма пренебрегнати, но ние все пак сме различни. И ни личи отвътре и отвън, ще продължаваме да извършваме това, което решим най-вече в моментите, в които някои се опитва да ни попречи. Тази страст ще остане в нас независимо колко ви харесва и дали искате да я промените, ние ще бъдем тези, които ще са същите като вас отвън и същите като нас отвътре. Just be who you are, as long as you can do it!