Блеем в сладката тоналност и гласът ми придобива джаза, който кара гласните ми струни да вибрират. Обичам блус, живея с музиката. Споделяме за малко, малкото пространство, в което набъчкваме огромните си животи като тежки, огромни куфари и си се усмихваме спортменски. Но всичко е просто борба за надмощие. Биваш преоценен, недооценен и опетнен толкова пъти, с абсолютно всеки поглед, че си му свикнал. Свикнал си му до втръсване.
Неверник. Той ми го казваше и той го знаеше. И той се оказа прав. Още един неверник, който върви по тази земя, трябва ли да отдавам чест, че това съм аз. Още един изневерител, който знае границите толкова добре, че се ръкува с тях докато ги отминава. Да не си посмял да ме съдиш, ще го видя в очите ти. Студент с учебник по Електротехника в ръцете ми се усмихва, твърде зает е да ме гледа вместо да чете. И всичките образи, които те питат кой си и откъде си дошъл, разискват живота и политиката с теб, пилят душите си на остарели праведници. Свежо парче месо в зоната, затегнете коланите. Понякога си пускам секси парчета в слушалките и подлагам на дисекция тоя пред мен, извъртам нещата. Като сардини в буркан сме, твърде заети да се оценяваме високомерно, гледам го и се чудя какво има отвътре. Като опаковката на бонбон, който не можеш да отвориш. Въртя глава наляво и надясно, представям си го в ситуации, сменям дрехите му, сменям настроенията му, създавам му характер. Като Барби, в моите ръце, малък сладък Кен. Убиец на милиони.
А той ми връща услугата когато вече ми е доскучал, гледа затворените ми очи, на светлината от прозореца. Проследява очната ми линия и миглите, които спокойно си лежат, гледа странната ми коса, телефона ми, ръцете ми. Чуди се най-вероятно какво тече в ушите ми през тези кабели. Не, не искам да знам какво си мисли, нека сега споделяме момента, най-вероятно никога повече няма да се видим. Никога повече. Има ги и другите, които ми предлагат чашка сок, усмихват се на това, че чета книга, разпитват ме, чувстват се напълно спокойни в моята компания. Казват ми здравей и довиждане, предпазват ме от другите. Изживяваме се, обогатяваме се и после вече не сме същите. Малко по-силно блестим с очарование. Но това ще си остане за нас, само между нас. Възхищението, огорчението - само за нас. А може би ще се видим отново.
