Много илюзия да бъде превърната в реалност, но нека се обичаме тази нощ. Нека хармонизираме танцовите си стъпки, удавим неудобството в чаша алкохол и да си се усмихнем. Слуховете за нас сякаш се наслояват, като пластове тюл под сладка модна рокля. Стават един от друг по-изумителни, нещата на които бихме се смели до припадък ако вземахме насериозно. И области и окръжности и хора и характери си мислят, че знаят за това, което се случва. Но те нищо не знаят, нали, мои сладък малък организъм.
И кълна се, искам да има неговите очи! И може би неговият нос, и твоите устни. Да има неговото, моето, твоето, нашето чувство за хумор, неговата коса, твоят цвят, нейните уши. Рисуваме картина без модели. Сътворяваме и създаваме изображение на най-доброто от най-доброто в нас, защото ние сме грешници, ние сме напълно неперфектни. И това е, което ни прави толкова реални. Ние дори се покланяме - дали един пред друг, дали искаме да си скочим когато се погледнем в огледалото или се караме. Крещим си. Имаме толкова много да си кажем. Но нека само се обичаме тази нощ.
Ако си представим, че сме принцове и принцеси на този маскарад и един кукловод дърпа конците ни, бихме имали извинение за всички глупости, които извършихме. За всички сърца, които разбихме и все пак бихме блестели в блясъка на нашите бижута, в отражението на скъпите ни костюми. Под ръкавиците ни, в които крием ръцете си, моля ви, нека се обичаме. Продавам лицемерието си за твоето пакетче захар, което да сипя в ужасното си капучино, което разреждам с чаша ром, който мразя. И съм сигурна, че ти заменяш безразличието си за огънчето, което ми подаваш когато паля твоята цигара. И когато другият ми я връща от устните си, за да я довърша сме превърнали всички слухове около тази маса в една размазана реалност, в която ние сме истински и не съществува преди. Намигам ти за извинение, когато говоря за миналите неща и гледам в очите ти, искайки прошка за нещата, които някога си си мислел за мен - защото те не са истина. Аз съм този образ пред теб, тази кукла, която те гледа с наведена глава и те пита кога ще кажеш "мама".
Сега се обичаме повече отколкото сме се обичали когато и да е било преди. Дори в моментите, когато споделяхме едно легло, заспивахме заедно и се събуждахме заедно. Като отбор. Дори когато се хранехме и пътувахме заедно, споделяхме сладкото и определено горчивото. Тогава нищо не ни различаваше, нито на брой, нито на пол, нито когато събувахме обувките си в един коридор готови да се срутим като домино. И снежният бой, и стискането на ръце и тайните погледи. Само за тази нощ - нека върнем това обратно. Ти го искаш, знам, че го искаш и ти
И не, ние не сме двама - и никога не сме били. Но тази нощ сме четири, а утре може би ще бъдем повече. Но в края на този дълъг момент, всички се превръщат в един. Една обединена душа с много ръце и крака. Едни да карат, други да ръкомахат, други да ти помогнат да не паднеш когато се хлъзгаш по леда. Едни допълнителни да държат твоите две някъде в средата на групата, между - няма значение кого. Любовта ни означава щастие, светлина и яркото проблясване на слънчево боке в напълно непристъпна мразовита зимна нощ, когато небето е черно, а земята побеляла и ние продаваме своите услуги за момент, в който да се почувстваме на място. Да ние сгрее топлото чувство от удоволствието, което изпитваш когато знаеш къде си. И преди всичко знаеш, че там трябва да бъдеш.
Неуспехите ни бяха много и се превърнаха в големи пристъпи на разрушаване на всички бетонени стени, които бяхме издигнали. Порядките на обществото бяха завързани с въжета за бесилка, а себеуважението се закачи за седлото ми и се повлече след коня ми. Удавих в река всички лоши неща, които си помислих и казах - направи същото за мен, когато споделяш това пространство с мен. Когато дишаме същият въздух изпълнен с приятелство. Тази любов блести по-силно от всичко, което си виждал, тя те кара да танцуваш дори когато вървиш и тя те кара да пееш стари песни когато зъзнеш. Тази любов те вдъхновява толкова силно, че запушваш устата си и тичаш в банята където повръщаш думи. Като кръв започват да изтичат през носа и очите ти, през ушите ти тече розов гланц за устни, ръцете ти са се пропили в шоколадови стърготини и преди да се усетиш си забравил какво си извършил.
Не си убиец - само си убивал хиляди мечти в зародиш. Не си терорист - само си саботирал хиляди напразно вярващи хора. Не си песимист - просто мразиш оптимистите и искаш да ги излекуваш. Не си лош - кой, по-добре от теб знае колко жесток е живота.
Давам в замяна на тези минути любов всичко, което пожелаеш. И душата си ще продам, за да задържа това колкото се може по-дълго. Защото то е като зараза, която един на друг си предаваме. С прегръдките си се заразяваме с големият прах, които въвлиза в нас и ни превръща в пионки на сърцата ни, изключвайки разума от сметката в заведението. Прахът полепва по кожата ни и ни кара да изглеждаме по-магични. Не е нужно да носиш кръгли очила, за да виждам магьосника в теб. Не е нужно да летиш на метла, за да знам, че това, което можеш да ми дадеш няма цена.
