Ръцете ти не трепват докато смъкваш дрехите и извиваш тялото си сладострастно сякаш си някой в кожата на някой друг. Смъкваш всички дрехи сам от себе си до една или някой ги смъква вместо теб. Дали някой прокарва ръце по цялата ти кожа освобождавайки я от плата, дали някой разкопчава всички ципове, откопчава всички копчета, смъква до една и последните ти задръжки скрити под бельото. Дали този някой е върху теб или ти си върху него, дали той ухае като най-съкровените ти мечти и ти извиваш гръбнак. Дали косата му докосва теб и вътрешността на бедрата ти, дали поглъща те или ти си поглъщаният.
Отвори съзнанието си за това, което предстои, прокарай пръсти по себе си. Докосни най-любимите си места, заеми любимата си поза, пусни най-мръсното в себе си - на свобода. Нека нищо не те спира да бъдеш този дявол. Разтвори устните си за стоновете на удоволствие, разтвори душата си за най-силните усещания. Нека музиката нахлуе в теб и освободи всичко останало. Ти си the libertine, ти си развратник без реален живот, съществуваш само в моментите, в които удоволствието съществува. Онова удоволствие дълбоко в теб, което витае във въздуха, подпалва кожата ти, кара очите ти да пулсират и погледа ти да се замъглява, предай му се. Сложи ръце на ушите си четейки това, остави го да влезе през съзнанието ти, да проникне в теб, целият.
Признай пред себе си кой си и какво желаеш най-силно. Онези сладки желания, които изгарят вътрешностите ти, нещата пред, които затваряш очи. Дали искаш да си нежен, да си част от лъжата само временно, спокойно, плавно, унасящо, лежерно, да усещаш аромата и да дишаш протяжно и спокойно. Или искаш да си груб, да си в момент назаем когато връзваш разума си с най-здравите въжета и крещиш, няма забранени неща, няма неприлични неща, ти си пълното съвършенство и нищо не би било грешно. Кой искаш да бъдеш - господарят или робът. Главният или починеният, отгоре или отдолу. Ще паднеш ли на колене за другият и ще изпълняваш ли! Ще бъдеш ли така послушен да изпълниш всичко, което опонента пожелае, дори то да бъде извън принципите ти? Нима това не е живота ти? Нима си решил, че този път ти ще заповядваш, ти ще се разполагаш, ти ще стискаш камшика?
О, тогава, давай! Какво може да те спре! Единственият враг на теб самият, си ти самият. Покажи на света кой си и какво можеш, нареждай и изисквай да получаваш, всичко до последната възможност. А после се съблечи и се сгуши сам в леглото, усещай аромата на това, което си извършил, остани сам с греховете си, остави съзнанието ти да запали страховете ти. Като куп динамит, частите останали верни в теб ще бъдат взривени точно в момента, в който и собственото ти тяло се окаже твой враг. Подчинен на желанието, усети всичко с кожата си. Казват, че най-бързият път е да си спомниш. Тогава си спомни какво извърши. И нямай свян.
Казват и че всички сме грешници, увиваме езици един около друг. Ще горим в ада, целуваме частите на другият. Всевишният ще ни накаже, докосваме най-неприличните си места сами, пред очите на другият. Нека ни накаже, но да ни остави това време да се поемем един друг. Да изпълним удоволствието с кръв и да продадем чувствата за всичките стонове. Да се увием около другият и да не се пускаме. Е, нека сме грешници, нека не ни прости за това, което изпитваме. Нека ни гледа когато опитваме позите, нека претендира, коментира и колекционира спомени от нашите действия. Нека води файлове и файлове и папки и архиви големи колкото живота ни за всички мръсотии, които сме извършили.
Защото - ти, този - знаеш ли, ние сме едни. А после - когато ни възбудиш - ставаме други.
