Виждам го кристално ясно да обхожда вагоните в кожените си дрехи. Черното наметало, което стига до кубинките му с шипове се развява след него. Носи и черни кожени ръкавици с рязани пръсти, косата му се спуска пред очите и от някак наведената му глава и изгърбена стойка не можеш да забележиш, че всъщност има брада. В джоба му виждам червен пакет Кент, а в ръката му запалка, интересно държание за мъж в кожен панталон, облечен като сериен убиец. В унисон с картинката от него се носи привлекателната миризма на евтино уиски, отстрани изглежда мрачен, дори някак изплашен заради стойката и погледа в очите.
Но най-вероятно е само поза, само поза за пред малки момиченца и момченца, които нищичко не разбират от света и грозното му лице. Дълга руса коса, точно такива, каквито ги обичам, русата брада в унисон и зелени очи. И някак хриплив изплашен тих гласец. Интересен образ да създадеш и да пресъздаваш, интересна любов да обичаш и интересен човек, с когото да споделяш пространството. Но неговата истинска страна не е толкова спокойна и лежерна колкото аз я описвам и колкото аз я виждам. О, не - тя е плашеща, стряскаща, отблъскваща, истински хорър, които се лее и който вие и приумиците ви на порядъчен човек ще забележите веднага.
Защо ли, защото такива са порядките ви, защото така сте възпитан и защото сте накаран да вярвате, че това е инстинкт за самосъкранение от лошите хора като него. Но как наистина можете да бъдете сигурни, че този етикет може да се приложи във всяка ситуация, че всички хора отговарят на това, което изглеждат, че са. И че вашето самосъзнание не си играе шегички с наплашеният ви от екшъни и хоръри филми, където хора точно като него ви разпарят кожата, руква кръв и вътрешностите ви се изспиват отвътре. А после измъчва и оскверява чистият ви труп, който някой ден ще бъде собственоръчно заровен от него в земята, на някое забравено от Бога място.
И дори няма да получите камък или съчка, той няма да се смили над вас и мечтите ви за спокоен билет за отвъдното. Той ще хвърли в ров това, което е останало от вас, в момента, в които сте били индивид. Сега сте само улики, от които никой няма нужда, най-вече той. И докато доскоро ви е обичал, играел си е с вас и е отдавал пълното си внимание само и единствено на вашата смърт, която е била най-важното нещо на света. То сега - той не се нуждае от вас повече, защото златният момент магия е отминал. Дори не сте съпреживели най-върховният момент от собственият си живот. Точката на най-високата степен на осъвършенстване и еволюция.
Но той я е видял, имал я е и я контролирал в ръцете си, колкото дълго е желаел да я гледа. Но в крайна сметка е знаел, че тя - като всичко останало е мимолетна, но красива. Та нали именно за това я е взел, не той не е имал нищо лично към вас! Нищо не е искал от вас, не е искал парите ви или съдържанието на джобовете ви - искал е съдържанието на тялото ви. Не самото него - той няма нужда от кожата ви, не би си напраивил килим от нея. Няма нужда от органите ви, не би ги продал на черният пазар дори и за най-незаслужите суми. Няма нужда от очите ви, косата ви, ноктите ви, крайниците ви. Единственото, от което се нуждае е вътре.
Вътре под всичко това, вътре под дрехите, с които се покривате има нещо истинско. И само той може да го види, дори вие самите го пренебрегвате непрекъснато. И после повярвайте, че това не е любов. О това е любов! Най-висшата, защото дори в моментите, в които живота ви е ударил крайната сивота на ежедневието високият рус мъж облечен в чисто черно може да види искрата във вас. Независимо под колко скъпи дрехи и палта я криете, независимо колко мили изглеждате. А когато сте заплашителни, той ви уважава. О, той ще ви уважава и ще ви обича само както връзка между двама такива индивиди може да съществува. Любов, нали. И русият мъж ми кима.
Не иска да ми каже нищо, той няма нужда да говори, за да разбирам аз всичко, което има да ми каже. Няма нужда да помръдва или да прави каквото и да било, за да разбера, за да видя. Така, както той вижда. Така, както рентгеновите му очи ви преценяват, а вие криете своите от него, от страх. Не той ви плаши, страховете ви ви плашат, ако не бяхте толкова наивни, страхливи, зле възпитани и вечно вярващи, че злото е навсякъде - то дори можеше и да го видите като красив, какъвто всъщност е, под всичките пластове натрупан страх, който сами сте си сипали. А иначе - за едно сте прави - злото е навсякъде. То винаги е на една ръка разстояние и иска да ви има.
За това може би сте прави, но кой е казал, че трябва да изпитвате панически страх от него? Родителите, обществото? Да, това е единствената им работа, да ви учат на потенциални глупости, които ще управляват живота ви докато не умрете и никога няма да имате шанс да си докажете, че това, от което сте се страхували са били най-ирационалните ви страхове. И че всъщност, всичко това са били просто хиляди загуби на хиляди възможности, за хиляди невероятни неща, които е можело да ви се случат за пръв и последен път.
Така че, наистина, в какво вярвате и как идеалите и убежденията тровят душите ви - никога няма да разберете. Защото никога няма да се отворите и да погледнете наистина, с вашите чисти, опростени, неуравновесени очи. О, моля ви, недейте - това е страшно!
