Гледам напред, а виждам само назад, врата ми е 360 градуса. Колко точно малко същество си и в какъв размер кутия се намираш. "Ето я мама, която се смее на моите глупости" - цял живот, дете. Така живяхме, че да ни е срам да ти разкажем, така се смяхме, че сълзи течаха от очите ни. Толкова лъжи изрекохме облечени в усмивки, сервирани типично, сладко, обречено. Но ти ще ни простиш, нали. Не сме оставили кой знае какво морално наследство, но и ние самите не сме получили много. Първото, на което се научихме беше да разбиваме сърца и да пушим. Предполагам всеки прави собствените си грешки, а сега разклати това малко дупе на такта. Ще те научим да обичаш грандиозно, стаята ми е изпълнена с фанфари и барабани, зад мен има цял оркестър и хор от двеста души. Мечтай фамозно. Прегазвай с новото си возило всяко насекомо.
Внимавай с хлебарките! "Ето я мама, в едни от най-неелегантните й моменти".
Само аз мога да ти разкажа каква е била тя преди да я познаваш и какви неща е извършила. Как е променила света със своите добавки и подправки. Колко глупости е сторила и как в никакъв случай не трябва да ги повтаряш и ти. Каква се е родила и в каква се е превърнала, колко пъти сме съжалявали заради местата, от които идваме и живота, които ни е бил отреден. И дори да не сме били напълно сигурни във вярванията, че ние сами трябва да завоюваме всяко нещо - то се оказа истина. Защото ние обличахме доспехите, нарамвахме тежките мечове, връзвахме косите и все пак обувахме токчетата изправени пред всекидневната борба да сме над тези, които получават всичко незаслужено. Няма да те лъжа и да ти казвам, че никога не сме завиждали. О, имаше моменти, когато ни се плачеше защото всяка руса мацка успяваше само с намигване да спечели това, за което ние се борихме дълго и с цената на всичко. Не, ние трябваше да ставаме всяка сутрин от леглото и да се доказваме на света преди да си легнем отново, а на следващият ден беше същият кошмар. Дали сме се предали? - Да, предавахме се много пъти. Много пъти крещяхме и пращахме всичко по дяволите, съсипвахме животите си, изливахме нови бои върху косите си, разпаряхме дрехите си, прескачахме от една реалност в друга. Просто загърбвахме старият живот и ставахме нови души. Нови яростни усмивки цъфтяха по устните ни, нови мъже се пъхаха под ръцете ни и после си заминаваха - забравени, загубени, просто изчезнали.
Хората ни мачкаха толкова безброи пъти, че дори не мога да си направя труда да си ги спомня. И нека тук ти кажа нещо, на което Светият Лорд няма да те научи! Те всички си платиха. Платиха си до последният миг омраза, нещастие, сълзи и синини. Платиха с душите си, за това, което извършиха. И не бяха съдени горе - от някакъв си Светия, а тук - долу, където никой по-добре от нас не знаеше как да осъди грешник. Ние продавахме илюзии по-добре от всеки притежател на автокъща в средноразредна Америка. Създавахме от лъжите паралелни реалности и градяхме светове за всеки човек, за всяка твар и всяка глупава надежда, която си заслужаваше да узрее преди да бъде разбита.
Изградихме всичко това върху купчина взаимно уважение и силно доверие. Ние не си вярвахме наистина - бяхме напълно сигурни, че другата лъже. И въобще не одобрявахме постъпките си - не, не си мисли, че сме били перфектни. И ние имахме моменти, в които се мразехме в червата, но истинското доверие дойде, когато нямаш наистина страх да се оставиш в ръцете на човека. Истинското уважение дойде когато говорехме пред другите. И нещо беше родено, някъде там, между раздразнението, смеха и тоновете грим. Да ни видиш само колко пъти кълняхме на различни езици, о, ние знаехме как да те пратим в пъкъла дори на арменски. И бяхме сила. По-мощна, класна, неразрушима сила, която дори Холивуд не можа да сътвори. Батман пред нас ряпа да яде! Същото бихме казали и за Айрън Мен, но там ще сме по-благосклонни отваряйки вратите пред Джуниър.
Тези думи някои ден, наистина ще бъдат разказани, но те ще бъдат много по-ползотворни, наистина ще бръкна в спомените си, за да чуеш как ме караше да й чета индийски приказки докато гласа ми не стане толкова дрезгав, че вече не мога да говоря. По цели нощи с имена, от които езика ми се връзваше на панделка, как ме караше да пея непрекъснато, дали Дион с пълно гърло или пък Таркан - какво беше значението. Летата ни, зимите ни, милионите ни идеи, караниците ни. Толкова години като на лента, някой ден ще разбереш смисъла им - някой ден ще има на кого да бъдат предадени и кой да ги оцени. Като старинен красив годежен пръстен предаван през поколенията. Без миналото си не можеш да имаш бъдеще - така казват мъдреците.
