Не, не ми давай толкова много. Не, не искам всичко. Не, не те искам. Кого заблуждавам? Какво исках, а ти какво положи в ръцете ми. Моля те, махни се от очите ми преди да съм те взела. Преди да са прокървяли решенията ти и обещанията ти. Изпей тези думи в ушите ми, за да не мога после да избягам от тях. Вържи тялото ми и го измъчвай, за да не може насилствено да бъде отнета. Тя - страстта - от мен.
Знам, че те бива - нали аз те изпробвах. Сега замълчи, притискам пръст към устните ти. Малка тайна, която издадох, огромно същество, което създадох. Ще прошепна тихо в теб да правиш любов с мен, но ще ме чуеш ли. Крия усмивката на Чешър под пръстите си, а скулите ми се отбелязват на мрака на бомбето ми. Не, не ме обичай, злоупотребявай с мен! Аз го искам. Искам да ме накараш да се почувствам тя - жената, която си представяш когато си мечтаеш, жената, която сънуваш. Жената, за която копнееш. Давай, покажи ми, че съм красива, покажи ми, че съм секси - покажи ми, че ме искаш. Не, не ми отказвай. Въпреки, че ми противоречи, имай мнение за себе си.
Не, нямам тайни думички, които тихичко да ти прошепвам. Отказвам да ти казвам, че аз ще съм човека, който ще контролира това, което правиш. Ще скрия утешението зад правилните ти черти и образа на тайните ни, мръсни, женски мечти. Не, няма да те моля да носиш униформа и насилствено да ме арестуваш. Не, няма да искам да приличаш на звезда, да прекарваш пръсти през косата си, няма да ме интересува дали си разтопено злато или с мен ще се топиш. Какви грехове носиш и каква религия изповядваш, защото за в момента носиш моите грехове на раменете си и целуваш мен вместо Библията или ръката на свещеника, или земята по времето на Иша. Не, няма да те моля да събличаш дрехите ми, но ще разкопчая твоите - копче, по копче. Не, аз не съм лош човек и не търся как да утоля жаждата. Не търся как да потуша огъня, защото не знам правилата, дали ще трябва да излея вода или ром върху себе си? Дали ще трябва да се полея с шоколад или да разпилея захарни бучки по кожата си. Дали ще трябва да ти показвам пътя или ти сам ще го намериш. Виждам те и сякаш приличаш на всички хиляди образи събрани от хиляди години назад, всички забранени, небогопомазани, опропастени образи. Родителите ми ми казваха дори да не поглеждам такива като теб, ти си опозитното на мен и опозитното на народа ми. Всичката омраза, която тече във вените им и всичките течности помежду ни. Всичко, което споделяме и за което хората дори не се замислят - потта ни, слюнката ни, времето ни на малко откраднати непознати и всичките ни мръсни фантазии. Ако те бия на покер ще крещиш ли името ми докато пълзя по кожата ти и облизвам. Мокър, влажен, грапав безкраен, езикът ми се плъзга по теб, заобикаля ребра и пропасти, целува неочаквани области. Тялото ти се гърчи и опъва, но не ми противостои, стискаш ръцете ми.
Знам на какво миришеш и знам, че имаш брада. Знам как изглеждат очите ти и как после те усещам в леглото и в себе си, нищо, че току що си излязъл и от двете - все още си там, дълбоко в мен, знам, че си там. И не само в съзнанието ми. Позволил си ми да вдигам шум и да крещя, да хапя, да моля и да стена, позволил си ми да имам образа ти така както само ние можем да го споделим. Чувам те да шепнеш чужди думи на себе си, завоалираният език, който не познавам и ме кара да те искам още повече. Ще ме научиш ли? Не, нямам нужда да се събуждам, нямам нужда да вземам лекарства, всичко с мен е наред. Само съзнанието ми настръхва от мислите ми и кожата ми настръхва от допира ти, гъделичкат ме пръсти и устни и някъде там, някъде там. Не, какво разбирам аз от живота? Какво искам тук, от тази смугла кожа когато си представям как най-безсрамно спя с теб - о, не, не просто спя с теб, аз ти се отдавам по всички начини, които преди съм смятала за неприлични, които обществото смята за крайно непочтени! Точно те изкачат в съзнанието ми, как ме любиш без да доближаваш устни до мен. Не, не искам да ме целуваш. Как ме гледаш, не се срамувам, виждам, че в очите ти съм цялата вселена. Не, не спирай.
Губя умът си, губя и думите си, не мога да стоя и да ти говоря какво правих днес, петната пред очите ми са черни, пулсът в ушите ми ме оглушава. Рефлексите се включват вместо мен, нямам време да усетя как ме притискаш до себе си, нямам време да гледам как пъхаш себе си в мен. Не ми е останал разум да гледам удоволствието, което ти изпитваш, за да го копирам. Не, не искам да те отчитам като бройка, нещо забравено, нещо пропуснато, нещо наваксано, нещо прецакано. Забелязвал ли си как всичко в тялото ти се спуска стремглаво към само една точка и как всичката кръв пълзи под епидермиса като чудовище скрито между кожите ти, набраздено се гърчи отвътре сякаш се опитва да се прелее в мен. Вените изпъкват, ставаш горещ, плътта става по-нежна, желанието ми да те имам е по-силно от всякога. Не, не мисли какво или как, знам, че знаеш как. Не, не мисли за мен като за проблема, а като за решението. Не, не губи нито момент повече.