Искам не повече от само чашка от перфектното в теб. Все не спирам да си те представям като порцеланова vintage чаша на цветя. Чашата, в която наливам капучиното си, течността, която си ти.
Налей ми малко от тази уникалност, която всички те виждат, а само ти - не. Сипи ми само лъжичка от живота си, прелей ми венозно малко от успехите си, сподели с мен малко от най-горчивите си разочарования. Нека се слеем и сътворим отровно лилав коктейл. Остави удоволствията да се слеят в едно и желанието да спре да бъде престъпление. Не ме гледай накриво когато загубя себе си и започна да се търся из дрехите си - смъквайки ги една по една. Само неща, които ми пречат.
Не искам толкова много, нали. Спри да бъдеш толкова selfish и раздай малко от себе си за благотворителност. Дари кръвта си, отрежи косата си, унищожи девствената си кожа, създай белези. Хиляди белези, които да се ширят по кожата ти като нагли слънчеви лъчи, които се крият в извивките ти. Нека аз ти сипя малко от познанието за живота и неговите лица. Ако пред мен стоеше Янус и ме питаше. А ти си изправен пред него откакто си отворил очите си и все още не знаеш какво да му отвърнеш. Все още той те държи в ръцете си.
Какво значение има коя част от теб ти е най-скъпа - съсипи точно нея. Покажи се на хората унищожен и разбит. Толкова разкривен, че чак реален. Врътни на екс това питие и усещай как се плъзга надолу по трахеята ти, как запалва огъня в теб и те кара да потръпваш. Ако беше цвят щеше да си кървавото червено, което прелива в розово когато е върху устните ми. Кървавото червено по бельото ми, калта по обувките ми. Следите от слушалките по бузите ми когато заспивам, метала, който пробил кожата ми. Сънуваш ли как ме поемаш между устните си - какво е значението на цвета или вкуса ми. Taste ме и се наслаждавай. Забрави какво се очаква от теб да направиш, запали цигара, остави дима да излиза от теб и после да влиза. Ти си света и света се побира в теб.
Готов ли си да приемеш свободата си орално или ще се дърпаш до последно и ще трябва стискайки ченето ти да наливам насила това в теб. Така както омразата ще нахлуе в теб така и течността ще се разлее по врата ти, ще потече извън пределите ти, няма да можеш да я спреш. Тази силно отровна напитка, която се готвиш да погълнеш, това, което дори не знаеш кой ти е сипал. Какво би било значението дали пиеш кафето си със срамно кръстосани бедра на високи токчета опаковани в тясна пола. Или отпиваш алкохола си с купчета лед облечена предизвикателно, черното по очите ти и следите от червило, които оставяш по чашата. Дали ще съм топъл или горещ, дали ще ме стискаш в ръцете си или ще искаш по-бързо да се отървеш от мен. Рано или късно от мен няма да остане нищо в организма ти. Ще бъда редуциран и ти ще се върнеш обратно в кожата на скучният си живот, която носиш с такова мазохистично удоволствие.
Но сега си мой и те притежавам. Крещя в ушите ти да извършиш някоя глупост, за която по-късно ще съжаляваш. Искам да пееш и да се движиш, искам да изгаряш интимно и да търсиш как да потушиш пожара в себе си, поемай още от мен защото мислейки, че ще утолиш себе си със студа - грешиш. Ти си леден отвътре, аз само ще те разтопя. Ще искам от теб да смъкнеш дрехите си, да останеш само със себе си дори сред тълпа. Защото ти си сам, неизменно, непременно и винаги сам. И няма никой, който ще да е перфектно обучен да бъде другото ти. Защото той никога няма да знае по-идеално от теб къде обичаш да те докосват и кога искаш да те докосват. Приеми го, ти си загубен. Така, че - налей ми - нямаш наистина от какво да се страхуваш.
