Ммм, нека споделим няколко думи, Хата. Позволи ми да вкуся устните ти. Все още виждам как лилавата ти коса се спуска над номадските дрехи и се пресягаш за лъка си - събуждайки се пред някой рафт в супермаркета усещам сладкият ти вкус по себе си. Чувам гласът ти в ушите си по-силно от собственият си вътрешен, който крещи "Размърдай се, хората те зяпат!". Изумрудените ти очи ме изпиват, високата ти фигура върви зад мен, плътно зад мен. Сигурна съм, че чувам стъпките на тежките ти ботуши, които никой друг не може да чуе. Извръщам наполовина глава и ти се усмихвам, кимам ти. Знам, че държиш отпуснато ръце и ме пазиш. Знам, че пръстите ти трепват с бързината, която човешкото мигане не може да достигне, знам цвета на кожата ти, който ми напомня за горите, в които не прониква слънце и поляните окъпани в такова. За обеците на циганките, които идваха на гости на баба ми, за шарените кърпи по главите им - обичах тези жени, те носеха мистиката в която аз живях. Опъваха палатките си извън селото и се захващаха за работа. Те носеха изобилието, което носиш ти - мистицизма, който носиш ти. Те изглеждаха като хора, които могат да извадят кристална топка от задният си джоб, златните им обици контрастираха по ушите на мъжете.
Точно така, Адриен. Време е да се изправиш, ти си цирковият актьор, за който мечтаех. Аромата на билки и треви, червено кадифе и злато. Мургавата ти кожа, къдравата ти черна коса. Знам откъде идваш и колко огън е излял върху теб животът ти. Знам как мускулите ти се движат под кожата когато вървиш, сякаш съм точно зад теб и гледам как материята се извива под плата. Виждам червените крачоли със златните краища, умелата походка, спокойният глас, плътният глас, който ме унася. Успокоявам се, примирявам се, в пълен абсолютен мир. Ти си там когато отворя очи нощем в леглото и виждам звезди по тавана, там е проблясъкът на черните очи под черните мигли. Ти си най-топлият нюанс на горещото, най-силното кафе и най-натуралният шоколад, ти си почвата на Африка и дивата Америка. Ти си културата на Франция и мистицизма на северняците.
Със сигурност мога да чуя токчетата зад себе си, звукът на рокля, ароматът на парфюм. Няма нужда наистина да те поглеждам, за да те обичам, Морган. Ти и всичките ти грешки, ти и цялата ти власт. Власт, която изливаш върху мен и ме кара да те желая, да копнея да разруша всички граници с теб. Да те местя по полето като най-великата царица, унищожи ги всичките, Морган. Разбий жалките им животи и представите им за праведност - спи с жени, спи с мъже, проповядвай смърт. Покланяй се, Морган, покланяй се - защото знам, че ще се изправиш там, където слънцето няма да се вижда и останалите ще бъдат скрити. Ще извършиш недопустимото преследвайки целите и ще измачкаш всички красиви цветя по пътя си. Давай.
Съблечи се, Брандън. Покажи ми тези криле, искам да ги видя още веднъж - ти си ангел. Самият ангел на разрушението и опустошението, но в сърцето ти има повече любов отколкото те дори предполагат. Те така и не знаят, че ще живееш хиляди години и ще преживееш хиляди краища, че тези следи и линии на перата ще избледнеят, но никога няма да бъдат заличени.
Пресегни се, Хата, сложи ръка на рамото ми и ме избави от този кошмар. Морган извърши за мен най-огромните грехове, а ти Брандън - ти ми прости за тях. Адриен, припомни ми откъде идвам и къде отивам, покажи ми още веднъж фантазията, билета за рая, билета за цирковото шоу. Позволи ми да се усмихна широко на живота си - щях да съм милионер ако продавах билети.