Едни очи ме гледат, толкова големи. И ми се усмихват. Напомнят ми за времето когато бяха тъжни и разбити, и се чувствах като войник в тяхното присъствие. Боец със копие в ръка, достоен за победа - всичко, което трябваше да направя е да заема страна. И аз заех, но очите ме помолиха да я променя, гласа ме помоли да се обърна срещу себе си.
Революционер - обърнах дулото, закрих фитилите с превръзките на сляпата любов и сипах бутилка ром за кураж. Нали изпълних това, което искаше. Защото убедена от твоите преки и куражливи думи, всичко се случи така както трябваше - нали така каза. А какво получи в замяна? Наистина ли си заслужаваше?
Какво криеш там, зад нещата, които не мога да видя. Какво е скрито зад завесите на тази сцена, която е душата ти. Знам, че криеш много, а всичко останало правиш да изглежда несъществуващо. Като през призма на прозрачността - всеки, който стои пред теб не вижда нищо, но тези, които се замислят да наклонят глава и да погледнат по-добре...
Какво криеш в моментите, когато се криеш зад усмивка. И говориш ми спокойно, знаеш, че обичам компанията ти, ти си съществото, което ме кара да се чувствам мирно. Ако си представя, че си чаша шоколадово капучино с огромна пяна, която да облизвам - за мен ще бъде удоволствие да погълна толкова уникален човек. Но ще бъде просто шарлатанство да стопля вътрешностите си, да те стискам между ръцете си и да те изливам в трахеята си, та какво би се получило после от всички тези уникалности взети заедно. Света ще те рециклира, въпреки, че се бориш. А ти си боец - и аз се покланям. По-праведен си, отколкото някога аз ще бъда. Ти си уравновесеният, когато дори на мен ми идва да избухна и да унищожа този нечестен свят. Как можеш да си толкова безскрупулен, да стоиш и да си сигурен, че извършваш правилното нещо?
Run, please run! Нека аз остана и спра да бъда свидетел на това, което се случи. Защото понесох достатъчно като страничен наблюдател, сега ще бъда нападател, ляв и десен фланг. Този път няма да се заинтересувам от това, което ти смяташ за праведно, защото докато ти играеш светеца тук, то аз ще бъда дявола и ще раздавам справедливост. Хайде, дай ми силата скрита зад тези очи, накарай ме да спра когато най-силно се устремя срещу волята ти, нима не виждаш, че тези, които те мачкат няма да спрат. Остави ме да им покажа кое е правилно дори в моментите, в които ти не знаеш кое е правилно. Никой не е предопределен да страда за другите, а това, за което ти се бориш е твоята лична самоубийствена мисия, която няма да гледам отстрани. Нека е, и нека бъде - няма прошка и няма връщане назад. Пътят напред е неясен, осеян само с грозни случки и караници. Прегръдките, целувките, те са само размиването на границите, които вече не съществуват. Измъчваш се, нали. Какво остана от теб, само ми кажи.
Измина момента, в който яростта ни ръководеше, хванати един друг за ръка. Слети общо само от няколко думи свободни да изразят цялото разстояние помежду ни, не ни трябваше наистина повече. Виждам те как ме гледаш когато ти се усмихвам и ти правя смешни, малки, нахални комплименти. Въпреки безразличието знам какво искаш, много добре го знам, както и ти го знаеш. Е, какво делим и за какво се борим? Защото колкото и да ми противоречиш - аз бях, съм и ще си остана на твоя страна, светецо. Нека се съюзим сега, един свещеник и един боец, да покажем на света кое е праведно и да научим един друг, че понякога праведните решения са дяволските грешки.
