Не че химията между нас е просто химия, ама мамка му, не можем да бъдем разделени в присъствието. Под тежките звуци, които оглушават ушите ти, в затъмненото пространство и цветните сенки по лицата на другите, отпивам от чашата си с джин, изяждам парчето лимон. Мокрите ми устни се доближават до твоите, навеждам се към теб, усещам желанието по кожата ти, как съзнателно се доближаваш. И после точно преди да те докосна, се отдръпвам. Разумът ми си има граници, чувствата ми също. Прошепваш ми, че ти липсвам, опитваш всеки номер, които знаеш, че обичам малка кучко. Издебваш ме и целуваш врата ми точно както знаеш, че ми харесва. От това косата ми настръхва, стискаш ръката ми, пълзиш по бедрото ми, докосваш дрехите ми. Наистина ли мислиш, че ще ти се дам сега - след като сгафи до смърт.
Качваме се по стълбите и се смеем, тя ми чете морал и изцепва "Ето за това има изневери", не, не се замислям, смея се. Като две парчета дъвка сме, това, което е било ни влече един към друг, вглеждам се в нещата, които обичах в теб, не са се променили. Не мога да ги гледам с омраза или безразличие, все още ме карат да се усмихвам. Внимателно оглеждам всичко, което преди гледах в теб с удоволствие и не намирам в себе си мръсни чувства, с които да го заклеймя. Но не слушам думите ти повече, не вярвам дори на думичка от това, което казваш. Сякаш някой е дал картината на mute, виждам как устните ти се движат, как очите ти ме гледат, но възприятието го няма. Заглеждам се дълбоко в теб, там където знам, че криеш онова, което искам. Влизам през очите ти, нахлувам през големите ти зеници под светлият ирис, неканено навлизам в дебрите ти, търся и разпердушинвам всички лъжи, те не ме интересуват, няма прошка, няма начало. Искам да намеря края. Краят, които търся в теб не може да се равнява на това, което се случи. Не може да има общо с това, че ме прегръщаш или на края на вечерта оставаш разочарован заради това, че тръгвам в друга посока и не ти казвам довиждане. Няма довиждане, не е останало за сбогуване, знам че оттук ще се видим отново.
Знам, че имаш още какво да търсиш, навеждам назад глава и се смея. Няма да го намериш. Няма да ти продам опрощение в замяна на сладки обещания, забрави, не знаеш с кого си имаш работа. Но само за тази вечер мога да взема това, което искам. Да се доближа, да знам, че ме искаш, да ти се усмихна и да си тръгна. Остани си с искането, заслужи си го.