Зеленото в тези очи, техните примеси и разноцветни резки, слънчевото отражение на повърхността им, начина, които и се обръщат към мен - брр! Хилде и начина, по който се тресе като мокър пудел. Но тези очи, мамка му. И този глас, който се обвива около мен с всяка малка думичка, това момче, което просто може да вземе акъла на всяка кифла, но е осъзнал, какво е намерил в мое лице. Усмивките, които използва само когато говори с мен, съвсем внимателните докосвания, висока степен съблазнител, колко му личи. Направо му отдавам почит за това, което е.
Присъствието му е толкова осезаемо, усещаш го като тежък, грубоват, но сладък парфюм в пространството, катранената коса и - о, да. Това е точно типът, който ще накара всяко момиче да си повтаря наум като мантра "О, той ме иска, о да, той ме иска!". Само дето... хаха, той не ви иска наистина. Не и така, както би ви минало през умът. Възложил си е високи цели, но само ми се усмихва когато го питам какво ще прави, скоро пътищата ни ще се разделят, прикрива разочарованието от това толкова умело. Но не и за пред мен. Всеки намек е умишлено завит с удоволствие масур, предназначен да оплете съзнанието ти в сладките нишки на цигареният дим, да замъгли преценките ти и да кажеш "да", само, че преди да се е осъзнала всяка тя, ще му крещи "да", без дори да полага усилия. Аз му се усмихвам сладко и гледам борбата зад очите му, лукаво разтеглените устни, няма отказване. Не му давам нито отговор, няма окончателното не, няма нито мъничко добре. Прехапва устни, стиска челюсти и ми се смее, както всички останали се опитва да разгадае желанията ми като поставя ултиматум. Налага ми го, смее ми се "Давай, реши", липсата на отговор го вбесява, обръща се към мен след само малко "Реши ли вече??" хленчи като мъничко човече. Поглеждам дълбоко в очите му, в сладкото премрежено желание, извиквам бонбоненият глас, настроението, в което да го задушиш, да му покажеш, че не ти е безразличен, разтварям малко устни "С,... - навежда брадичка, вдига вежди, паузата го обезоръжава - ...нищичко няма да ти кажа" - смея се и свивам устни, дръпвам погледа си от него. Затваря очи, клати глава, извръща се от мен подготвяйки следващият удар. Знае, че с по-малко от половината на тези усилия би отровил всяка, за това се състезава с мен.
Не пропуска шанс да ми покаже, че е готов да си спечели честно благоразположение. Малък секси дявол, взел им е акъла, а се опитва да пробие дупка в моята душа със сладки чувства. Отбелязващо присъствие, "Къде се губиш напоследък?" - със сладката натрапчивост в гласът, че ме е чакал. "Защо, да не би да ти липсвах?", "Много! - стене той - Щях да идвам и да те отвличам" . Как да го подложиш на съмнение?! Очите му потъмняват когато гледа в мен, тайно краде милиони погледи, а през останалото време игнорира чертите ми, приписва си незаинтересованост, която не му е присъща. Изкуството на флирта, все едно танцуваме без да сме се докоснали, сериозните завършеци са табу, в един момент може да се окаже, че нищо не искаме един от друг, а в другият, че се обичаме до лудост. Луд, луд, или искаш да ме вкараш във леглото си, за какво отидоха всичките усилия, готов ли си да поемеш още. Нека видим докъде ще стигне тази твоя властност, колко точно ме желаеш и колко си готов да ми дадеш. Сладки помисли и жаравата между устните ми, разтегнати трапчинки по бузите ми и общуване без много думи. Давай, покани ме, един друг ще откъснем главите си и ще си ги сервираме, помежду чашите кафе. Усмихни ми се както само ти можеш, привлечи душата ми, както знаеш, че можеш. Давай, накарай ни да се гордеем, имаме това, което малко други имат. Сякаш сипвам химията в остра коктейлна чаша и отпивам, приплъзвам я към теб и количеството се излива в гърлото ти. Заразени със същата любов, да си разпределим ролите, за днес. Защото и утре няма да ти кажа да.