Бих го нарекла по-скоро зелен, макар да съдържа всички цветове на дъгата. Невъобразима смесица от кръгчета, квадратчета, завъртулки и неясни петна. Най-обикновен диван, но с едно просто “клик” и се е превърнал в любовно ложе.
И ето седят двама на него. Той изтъкан от нерви – обтегнат, несигурен, нервен. Тя небрежно кръстосала крака по турски, а зад очите й изригват вулкани. Гледа го и му се усмихва заговорнически, а той изучава тапицерията с пръсти. Изведнъж погледа му присветва и слага ръка на бедрото й. Дали ще се отдръпне? Не, на нея това й харесва. Разгъва се с едно грациозно движение и в следващия миг е вече над него. Грациозна като котка - иска да си поиграе. Ръката му се плъзва нагоре по същото това бедро. Целува я, а по лицето му се разлива самодоволната усмивка на завоевателя. Тя се извива в ръцете му и желанието й да го захапе се засилва с всяка целувка. Очите им светят, а желанието е техен господар. Само след миг вече са голи и той я събаря на същия този диван. Подчинява я на силата си с единствената самоцел да й достави удоволствие. А тя му се отдава напълно. Няма друг бог за нея освен страстта в този момент. Стените са тънки, но това не я интересува. Нека я чуят. Вопълът на страстта изригва от нея , а ръцете й стискат тапицерията. Светът губи очертанията си и в следващия момент вече е в нея. Той я притиска към себе си все по-силно, а тя е стегнала всяко мускулче от удоволствие. Синхрон и пълно отдаване – в този момент нищо друго не би могло да е от значение.
Жажда, задъхване,а света не иска да спре своя танц. Добре, че дивана е там със своите завъртулки и квадратчета, успокояващо зелен, да ги хване.