Хвърлям тялото си от хиляди етажни сгради и режа кожата си с хиляди молекули стомана. Връзвам скелета си за влаковите релси и после плясвам задницата на коня под дървото в безкрайната потна пустиня. Натискам главата си с ръка във водата и в морето стискам гръкляна си, чупя ребрата си насила удряйки се в стената, а после си нанасям юмруци докато чертите ми не станат кървава каша. Просвам се върху стъклената маса и само зацапвам килима, сипвам си най-разноцветни отрови в сутрешният чай и си вдигам наздраве с кралицата, спъвам се още на най-горното стъпало и черепа ми става на сол. Хлъзгам се преднамерено в банята и се съкрушавам в плочките, фонтана от кръв само опръсква клекалото. Пъхам дулото в устата си, но после само кърпя дупката на тила си през, която висят парчета плът. Гълтaм експлозив, но той само ме разделя и после гледам как парчетата пълзят едно към друго.
Отварям уста да крещя, а изпоизпадват зъбите ми. Връзвам се с вериги в гаража, но от миризмата ме намират. Вадя резачката - кълцам, отсичам и после пак нищо не става, врещя и се влача пред отрязаните си чуканчета. Сипвам киселина в гърлото си, която само избълва по ризата ми, прояжда вътрешностите ми и шурти през пъпа. Хвърлям се в пропаст, катастрофирам - волана се забива в главата ми и я изкривява като настъпан пъпеш, изхвърчам през предното стъкло, пет метра върху разделителната лента на асфалта в нечовешко изкривяване, краката ми са на главата, парцалена кукла. Заставам пред тир, сервирам се на мечките, целувам наркотрафиканти, босове. Псувам полицай, храня бесни кучета, инжектирам си болести, хващам сифилис - изгнивам отвътре, изгнивам отвън, носът ми окапва - Волдемор ми завижда. Бия си кислород, прегръщам сешоара във ваната, вземам свръх доза. Смесвам антибиотици с алкохол, жадни фенове ме разкъсват, изнасилват ме, отварят ме като консервена кутийка.
А вътре вече няма нищо. Кожата ми се е разтекла като ванилов сладолед в юлски ден насред Флорида - виси от краищата на костите ми като на дебел мюсюлманин след гладни пости. Аз съм само един дългокрак, суховат скелет, който се е събудил на сто, с набръчкана кожа, увиснал чеп и само ми се ще да пукна. Голото ми теме лъщи на лампата в банята, безбрадата ми брадичка е все още сива от копелетата, които никнат отдолу, долните клепачи на очите ми висят като гладни за мухи хищтни цветя, ушите ми са се разтекли. Ръцете ми висят, краката ми висят, червата ми висят. Месата ми висят.

Мъчиш се, ама не мреш.