Лени едва не ми опря пистолет в главата преди няколко дни, да й напиша забавен пост, така че...
Някакъв изрод, от приятелите ми, наполовина гол пред мен крещи, удря юмрук в дланта си демонстративно, устните му лепнат Ела ми, ела ми. Стисвам нагло очи и го гледам директно, разкрачил се е фатално, рамката на вратата го огражда, само аз и той сме. Тревата гали босите ми крака, разкъсаните шевове на топката ме гъделичкат. Слънцето блести отляво зад врата му, празно поле, той, аз и вратата. Засилвам се към него, всички пищят, баба ми ще ме убие ако се прибера пак с кърлежи по коленете. О, идвам, идвам, братовчед ми, дълъг и тънък като върлина ме пази от ударите с лакти в ребрата на къдрокосите копелета. Опозицията, най-якия противник, никой не знае, че той бяга като шибана ракета с фитил в задника. Той размахва ръце, аз облизвам устни. Нее, няма да му се дам, той стрелва пръст към средата на очилата си, навик, който му остана и до днес, вратаря се навежда с длани на бедрата си, загорялата кожа по слабите му крака ме влече като магнит. Боен вик и моментът свършва, топката лети пред мен, един здрав филц, от който после те болят пръстите като ходиш, коремът на вратаря се размества, топката прелита покрай рамото му право към залеза. Всички крещят с ръце във въздуха, оня е заровил лице в земята. Гооол! Гоооол! Братовчед ми е лепнал тениската на лицето си, тича в кръг с разперени ръце сякаш е проклетия Пеле. Някой тича след топката в голямата трева отзад. Последен мач, победихме!
Няколко години по-късно, скрити в мрака, същият братовчед прогаря дяволска дупка в рамото ми с цигара. Лявото ми рамо съска, той веднага се отдръпва, започва да ме проверява и да се извинява стенейки. Аз се смея, той се кълне, че ще ми остане белег. Стоим на студеният цимент около един паметник скрити от всички. Пълна нощ е и само луната свети, няма никакви лампи. Същият братовчед е станал още по-висок Трябва да е около шестнадесет годишен по това време. Качил е няколко килца от качването на баирите с мотор и косата му е изсветляла до тъмно русо, знам, че го е страх от високо и го крие силно от всички. Направо му замръзват чревцата като се качи на дърво и после не знае как да слезе, но никой не може да го стигне тръгне ли да бяга, запалва проклетите обувки. Пушим седнали един в друг онази вечер, говорим си за момичетата от града. Той ми казва, че всички са недорасли кифленца, а аз се смея с пълно гърло. Казва, че били физически недоразвити, а много им знаели устите. Пак се смея, знае как да ги оправя всичките, въпреки, че се лепят на дрезгавия му глас като мухи на горещ мед, не може да казва р и има усмивката на самодоволен дявол. Проклетията му с проклетия, кога стана толкова готин, че забърсва всичко живо по пътя. Още го помня като лапе, с което никой не искаше да се занимава и тъпия прякор, който му се лепна заради баща му, който беше проклет футболен фен и не спираше да пие. Като буре с алкохол беше стария дявол. Братовчеда казва, че все пак не би простил на една определена, нечленоразделни звуци ми излизат от гърлото и плюя дим, ще ме убие това разгонено говедо. Все още се вглежда в рамото ми, там има розов мек кръг, нищо, да остане, нямам против. Брат'чед ми, казва му, аз знам защо те искат всичките и му повдигам нагло вежди.
Хърбата се оглежда, вдига вежди, навежда се към мен. Придавам си най-сериозното изражение, което мога, топлите му крака ме докосват, слагам ръка на рамото му като възрастен, изкашлям се като адвокат готов да съобщи, че ще му дадат смъртна присъда. Копеле, говори се, че си имал много голяма пишка. Братовчед ми скача на крака като попарен, аз залитам назад, стоварвам се по задник на плочките и се опъвам нагло. Той стои шокиран, като ощипана девица, не знае да потвърди ли, да ми отрече ли. Направо виждам зъбчатките в главата му, светлите му очи ме стрелкат зад стъклата, дори знам, кой ключ да използвам, за да го настроя, после той се усмихва лукаво, о не, знам какво следва! Скачам веднага на крака, хвърлям фаса и хуквам пищейки. Той ме гони по алеята, чувам как кецовете му тропат по камъчките. Ела, малка мръснице, ела да пипнеш сама! - крещи той след мен. Аз се смея с пълно гърло и тичам.
Няколко години по-късно, скрити в мрака, същият братовчед прогаря дяволска дупка в рамото ми с цигара. Лявото ми рамо съска, той веднага се отдръпва, започва да ме проверява и да се извинява стенейки. Аз се смея, той се кълне, че ще ми остане белег. Стоим на студеният цимент около един паметник скрити от всички. Пълна нощ е и само луната свети, няма никакви лампи. Същият братовчед е станал още по-висок Трябва да е около шестнадесет годишен по това време. Качил е няколко килца от качването на баирите с мотор и косата му е изсветляла до тъмно русо, знам, че го е страх от високо и го крие силно от всички. Направо му замръзват чревцата като се качи на дърво и после не знае как да слезе, но никой не може да го стигне тръгне ли да бяга, запалва проклетите обувки. Пушим седнали един в друг онази вечер, говорим си за момичетата от града. Той ми казва, че всички са недорасли кифленца, а аз се смея с пълно гърло. Казва, че били физически недоразвити, а много им знаели устите. Пак се смея, знае как да ги оправя всичките, въпреки, че се лепят на дрезгавия му глас като мухи на горещ мед, не може да казва р и има усмивката на самодоволен дявол. Проклетията му с проклетия, кога стана толкова готин, че забърсва всичко живо по пътя. Още го помня като лапе, с което никой не искаше да се занимава и тъпия прякор, който му се лепна заради баща му, който беше проклет футболен фен и не спираше да пие. Като буре с алкохол беше стария дявол. Братовчеда казва, че все пак не би простил на една определена, нечленоразделни звуци ми излизат от гърлото и плюя дим, ще ме убие това разгонено говедо. Все още се вглежда в рамото ми, там има розов мек кръг, нищо, да остане, нямам против. Брат'чед ми, казва му, аз знам защо те искат всичките и му повдигам нагло вежди.
Хърбата се оглежда, вдига вежди, навежда се към мен. Придавам си най-сериозното изражение, което мога, топлите му крака ме докосват, слагам ръка на рамото му като възрастен, изкашлям се като адвокат готов да съобщи, че ще му дадат смъртна присъда. Копеле, говори се, че си имал много голяма пишка. Братовчед ми скача на крака като попарен, аз залитам назад, стоварвам се по задник на плочките и се опъвам нагло. Той стои шокиран, като ощипана девица, не знае да потвърди ли, да ми отрече ли. Направо виждам зъбчатките в главата му, светлите му очи ме стрелкат зад стъклата, дори знам, кой ключ да използвам, за да го настроя, после той се усмихва лукаво, о не, знам какво следва! Скачам веднага на крака, хвърлям фаса и хуквам пищейки. Той ме гони по алеята, чувам как кецовете му тропат по камъчките. Ела, малка мръснице, ела да пипнеш сама! - крещи той след мен. Аз се смея с пълно гърло и тичам.
Happy! :")