Вратата се открехва съвсем тихичко, ярката слънчева светлина налита вътре когато пердето е придърпано бавно и в следващият момент започва най-ужасният стържещ, пищящ, заглушаван от слюнки звук от тромпет. Осем часът сутринта е, той стои по средата на бунгалото ни по шорти и черна тениска и се мисли за абсолютно пълноправен претендент за филхармонията. Десислава скача в леглото и започва да пищи и да мята възглавниците и одеялата върху главата си, а Aна пада от ръба на леглото в паника. И понеже той е учител по физическо, смъква тромпета с мазна усмивка и надува свирката, която винаги виси на врата му - леви, десни! Време е за плаж! Той ловко лавира между възглавницата, която лети към зализаната му перфектна коса и едната обувка, която полита към бедрото му.
 - Господине, нищо лично, ама - разкарайте се!
Нищо подобно, той пуска мазна усмивчица, изцежда - Тежка вечер, дами?! - отваря широко вратата ни, излиза навън и пак започва да изкарва нещо подобно на мелодии с проклетия тромпет успявайки да събуди дори мъртвите. И е така всяка сутрин откакто на Петър, локално известният проклетник, му е забранено да пее перфектно халяля халяля всяка сутрин на път за банята бос, по боксерки и с кърпа преметната на рамото му и полюшващият му се загорял корем.
Кожите ни са толкова черни, че чак блестят по някакъв златен начин от цял ден киснене в морето. И пак - добре, че имаме за надзирател учител по физическо, който свири за влизане и за излизане от водата, като последното рядко му се получава. От пристигането си всеки е забравил какво е това обувка, което винаги води до приятни инциденти като разбиване на пръсти по стълбите, което го преживявам и аз. И сварвам най-прекрасният човек в целият лагер - лекарят, на ракия със салатка. Човекът видял се в мързел само мрънка - Може да щипе малко - и един писък озарява нощта над цялото море. Сутрините започват с така задължителното старателно търкане на зъбите над общата мивка когато си е цяла психология да гледаш държанието на другите рано сутрин. Пижами на цветенца, голи части, рошави коси, подути очи и пълна с паста за зъби уста, която ти се усмихва и прави балончета по края. Нарочените нещастници за деня да са дежурни в стола припкат да сервират ужасната наденица, която никой не яде и единственото, което се яде - десерта, който е семки с диня. Деня назрява в тичане по стълбите, борба за тоалетната, взаимни душове, волейбол, футбол, карти, песни, танци, борба. Сашо рисува графити с дезодорант по бунгалото ми, високото му слабо тяло е леко прегърбено в тъмната тениска, непокорната му коса стърчи и той ми се усмихва, много затворена персона, която много обича точно мен. Няколко години по-късно когато го виждам отново ме познава на улицата и отново ми се усмихва по същият начин.
И после вечерта назрява. Умопомрачителна жега, но ние като първите умници сме завити с одеяла. Комарите нападат де що видят месо и никакви мазила, мехлеми и олиота не помагат. От последният ред се чува някакво сдъвкано "Как, така ли?". Обръщам се и гледам М. хванал една запалка, опитващ се да запали цигара с тютюна в устата си, тия до него се заливат от смях с ръце на устите, правя му знак да я обърне и той ми се усмихва. На огромният екран пред нас Ван Хелзинг разпарчатосва вампири. Солта от морето се носи във въздуха и същата вечер ни сгащват докато се промъкваме и ни наказват за изнасяне на вещи собственост на лагера. Гледат ни уж лошо, но всички знаят, че сме им любимци и не могат да ни се сърдят. М. повръща в някакви храсти, а Н. играе хоро на толкова нашумялото парче на teriyaki boys. А след това той стои скръстил крака на леглото и ми се хили докато залага, а в светлите му очи блестят пламъчета.
Всяка вечер се редим на ужасите в лятното кино, гледаме зомбита, вампири, върколаци, роботи, някои се изнизват на Подземен свят. Пием и пушим и се усмихваме, пясъкът се сипе от косите ни, в банските ни, между пръстите на краката ни. Спим по десет човека на три легла, стига да сме заедно. Дори когато се появява другият Сашо и разбива сърцата на всички момичета в лагера с косата си с цвят на водорасли, усмивката си и очилата, но се задява с някаква мазна рускиня. Осъзнаваме, че това ще останат едни от най-добрите времена в животите ни.