Покланяме си се с думи, съблечи си дрехите. Някакво удоволствие помежду ни, облечи пижамата и да се срещнем по средата. Привлякъл си вниманието ми като камъчето на брега, което мъжкият пингвин търси, а това не се е случвало отдавна. И се усмихвам, защото не помня лицето ти, а ти името ми. А вече си ми длъжник.
Докато облизвам розовата си близалка с форма на сърчице едва ли не чувам ръцете ти как тракат по клавиатурата, интересно начало, интересен край. Гасете лампите. Играем си на рискове с думите, хвърляме бобът на масата и аз ти гледам докато се кискаш. Убава съдба ще имаш бате, една благородна мома тука виждам, чака те момичето, ама ти не видеш, амсалак. Вървиш до мен и слушаш звукът на токчетата, ориентираш се по тях, забавяш крачка, вървиш като хипопотам на сушата, смехът облива заспалият град и хората чакащи пред дискотеките. И тракането продължава, кецовете ти подскачат пред мен, зад мен, около мен, говориш ми. Имам малко махмурлук, изпращаш ме и отминаваш чак след като си ми помогнал да наврем ключа в тъмната ключалка. Смях с притиснати устни. Не беше лесно. Как каза, че се казваш. И след малко - А какво ти беше името. Давай, да избягаме заедно. Иска ми се да ти го прошепна докато двамата се кълчим по случайност на някоя мазна чалга, но знам, че няма да ме чуеш. Виждам те, че си го мислиш, наздравица с гърлото на бирата. Наистина слушам какво говориш, да отидем на плажа. Да се приберем посред нощ и да си събуем обувките по асфалта, ние сме извънземни и живеем с квантовата физика. Не си спомням колко изпихме, но си спомням как сянката ти ме връхлита, защо си толкова висок. Чувам те, говориш ми за политика, малък, изискан студент. Харесва ми как си облечен, харесват ми думите, които използваш, харесва ми компанията. Господине, сигурен ли сте, че се намирате на правилното място.
Давай, отвори бутилките, разкопчай копчетата и ела насам. Има време да се опознаваме и да седим по турски, давай, вдигни ръце и да докоснем небето. Защото сме големи, важни и реални, как харесвате кифлата си, господине - с много пълнеж. Ама как можахте да забравите и пудрата захар! Ах, каква трагедия. Вземи да се примириш, че те бива. Не, не, стига си отричал. Давай, давай, говори ми, аз ще слушам. А като заспиш ще галя сладко твоето заспало его, в това ме бива. Не си мислете нищо грешно, вие, повредени мозъци.
Не можем да спрем, залепнали сме, мамка му. Говориш ми на вие, опиянен от очарованието. Пръснало се е като брокат по пътят помежду ни. В теб има толкова чар, колкото ти казваш - като разгазирана бира, и червено сокче - добавям аз. Ама от теб ми се оцветява урината. Преминаваме от пасивни в нападателни, едва не виждам изражението ти на мъничка девица, изненадана в засада. Остави, още ли не си облякъл пижамата - идвай вече!