Отдавна не сме във времето, в което пастора казва в проповедта си предавана по радиото, че пушенето убива. Не е някакво непреживяемо чувство или върхът на насладата, но силният тютюн винаги мирише добре. Та той пали. Носталгията по миналото се тъпче в устата му като карамелена торта със сметанена глазура и го задушава, отказвайки да се плъзне по хранопровода му. Всички са така алчни да получат вниманието му, да му казват колко е добър и как винаги ги разбира. Но тези жалки егоисти винаги подсмърчат на рамото ти, духат сополите си в ръцете ти и после те третират като мръсното си бельо. Натикват те някъде и те игнорират върло. Докато не замиришеш - и евентуално не им признаеш, че те са единствените боклуци в цялата ситуация. Жалки и хленчещи, все не виждащи изхода, все трябва да им го вреш в очите. Иска ми се да изчезна - казваше един от тях, тогава си върви, и не се връщай повече. Някаква жена претендира, че нямал никакви обноски, нека тогава по-добре не знае как кълне и колко хора като нея са се оказали с глави в задниците. Това би смутило неделните й молитви, нали.

Къде е той?! Вече няма място за него, никой не го иска. Не го желаят тук, където е като бял сред негри. Не искат да го слушат, само чакат да млъкне, за да заговорят те. И той просто мълчи. Вече не го искат и вкъщи. Но къде наистина е дом за него Двама родители, за които е нищо друго освен излишен разход на пари. Не го искат и приятелите му, които вече си играят на големи хора с парите на родителите си. Правят си големи планове и винаги са ужасно заети за него, а нямат топките да му кажат, че са заети да чукат приятелите му. Не го искат и роднините, които само гледат да направи нещо и да го разнесат на всички. Виж я какво хубаво момиче имаше, а го заряза – да не си мисли, че е перфектен, че да си намери по-добро. Не го искат и най-обичаните хора на света, дори да му напишат смс. Не го искат и съквартирантите, които само чакат да излезе от стаята.

Не мечтателят, а човекът в него няма къде да отиде. Чуди се как да върже себе си за нещо, за да остане стабилен. Да си плати наема или да стои гладен, да натъпче гордостта си дълбоко в себе си и да се примири или да отстоява до край. Това ще го довърши. Човекът в него, който вече не се шегува, не забелязва. Анормалното животно в него, което говори на врабче.