Малка сепия доплува до мен с дългите си пипала. Любопитно и настоичиво закръжи около мен плъзгайки се през водата. Малкият свят ме попита умея ли да се боря. Сив, спокоен и безкрайно син, с тюркоазените си пръсти той разтегна триножника на съдбата над купола на земята и попита малките човечета, избраните. Посейдон въздигна жезъл, Нептун засия, а Анубис се възправи - горд, огромен и студен.
Мумиите приплъзнаха ръце по гробниците, негрите в плантациите с мощен глас запяха, завоевателите и хуните оръжията точеха. Индианците рисуваха лицето ми със знаците на гордост, сила възродила се от малката земя. Натежели златни класове създаваха симфония погалвани от вятъра, студени камъни на пирамидите се плъзгаха по склоновете и кожите на робите. Някой изстреля към небето първият куршум. Друг блъскаше кокалчета в лицето на жена си, деца пищяха пръснати в тревата, кожата полепваше по скелета, а отвъд океана млад, необразован, луничав немец рисуваше жена с изящни бедра на фюзелажа си. Демони призоваваха събратята си, вуду жрица колеше петли, вещиците на запада четяха от свещени книги. Родени бяха хилядите откриватели, създали бяха се хилядите поробители, властните тирани рисуваха сцени със сажди по кожата си. Нищо не се е променило.
Лондон се криеше под смолестите облаци, калта в обувките и мръсното уважение. Труповете сами заравяха следите си, останките. Господ се роди, той живя и донесе апокалипсиса. Йоан кълнеше в откровението си и пръстите му трепереха от страх, свидетел на великият съд, четирите посоки на света се срутиха. Ангелите хванаха по-здраво мечовете и ги обърнаха срещу братята си, немощните малки хора създадоха религията. Колумб откри Америка, а Дарвин ни показа, че сме глупаци. Шекспир описа света в ирония, любов и драма. Уитман създаде най-красивата поезия, картографи, геолози, каубоите на запада, златото, Колт, товарните влакове и величествените именния. Мънички деца четящи на глас голямата свещена книга, пеещ хор под прозорците на възкресението, храм на божието слово. Разграниченият свят на черни, бели, жълти и опозорени. Бесилото, гилотината, кладата. Омир, Гърция, вечният бог Пан, жестокостта на Арес. Храмовете по земята, Цезар, да Винчи, Уаилд, татко Кинг, Кастро, Че, бин Ладен, Кадафи, Обама.
Поробители, владетели и богове. А малката сепия ме пита, защо имах късмета да се родя в демократично време. Защо не се родих във онзи свят.