Знаете го как започва това парче, нали. Знааам, че го знааете, лисици. Ама срещу мен стои една брадата прекрасна усмивка с едни такива острички зъби, каквито обичам и едни избождащи очи, един великан в черно, който върти дупе и си припява. Не си ли умирате вече от кеф?
Дим да ме няма, отвличам го, идеята ме блазни. Няма да го върна. На когото ще му липсва, знае къде да си го пъхне, не, не без цензура. Forever Young. Влюбени сме, някак яко се обичаме. Обличам се и дим да ме няма - в ръцете му, стоя и не ми трябва да говоря. Мълча и усещам, слагам глава на рамото му и гледам, гледам, поглъщам. Насищам се и пак не ми стига. Обувам кецовете, слагам ръката си в негова и дим да ме няма, не съществувам, той ме гъделичка и се смеем, бием се. Дим да ме няма, излизам от кожата си, напускам тялото си, някой друг съм около него. Давай, стискай ме силно, давай събори ме на леглото, ела ми тук, сега аз съм отгоре - избор нямаш. И дим да ме няма.
Не ме търсете известно време. Прибирам червеният кичур зад ухото си, оставям червени белези от нокти по гърба му, вървим под неонови лампи, танцуваме си по улицата, пеем си. Ела ми кажи, как заслужих да бъда щастлив. Дим да ме няма, преди да си казал отговора. Ела, докосни ме с тези устни, искам да те опитам, да те притежавам, да те успокоявам когато се страхуваш, да те задоволявам когато искаш, да ти отговарям когато търсиш отговорите. Да ти казвам когато казваш не знам, да те стискам силно, да ти докажа колко те обичам. Ела, целуни ме и да останем така, в бясно движещото се пространство, ела докосни татуировката ми, целуни обиците ми, плъзни пръст по бузата ми. Ела, че ми трябваш за малко, преди да те пусна, надигни чашата, наздраве бейби, бой или състезание с пържени картофки. Ла, ла, ла - все най-кривите за него. Дим да ме няма, напускам светът си, гледам в тези бясно красиви очи и искам да ги взема, искам те целият, не сега, не. Искам те завинаги.
Оказах се върху циментово ограничение в парка, най-накрая по-висока от теб, ела ми тук. Така бясно се нуждая от теб, дишам, поемам, поглъщам, димът от цигарата ти. Ела да ти покажа какво е да си млад, облизваш с език устните ми, хапеш вратът ми, всяка част от мен настръхва, иде ми да стена. В момента, в който си протегнал пръсти тялото ми вече е отговорило. Дим да ме няма, оставам с теб по-дългото, отколкото някой ще си представи. Намерих те, не те пускам каквото ще да струва. Пъхваме се под завивките, в малкото легло, не си спрял да ме прегръщаш дори насън, затварям очи от изтощение, не мога да спра да гледам прекрасните ти черти.
Затварям очи. Не ме търсете известно време.