Сгушвам се в теб, повдигам ръката ти, за да се пъхна под нея. Юмруците ми перфектно се събират в дланите ти, търся си поводи, за да съм близо до теб. Да гледам в тези прекрасни сини очи, които ми се усмихват. Оказваме се на една и съща страница преди да сме се усетили, слушам колко бързо бие сърцето ти, за което търсиш обяснение, и подпираме глави един на друг, търся причината, искам да ми признаеш. Донасяш сладка тръпка в мен, нещо загубено и после нещо намерено, караш ме да се смея. И само си мисля как ще седна пред клавиатурата и ще пиша за теб. Помня само как ме притискаш до себе си когато ме прегръщаш преди да си тръгнеш, танцуваш с ръце по гърба ми, докосваш ме, вдигам се на пръсти, докосваш с нос врата ми, вибрациите на гласът ти преминават през мен. Малко по малко, секунда по секунда се заплитаме все повече един в друг, несъзнателно, невинно, нека се протегна, нека те докосна, искам да те усещам. Топлината на кожата ти, дългите пръсти, които си играят с дланите ми, удобното рамо, коляното, на което съм качила своето. Сладкият звук, който издаваш когато ти казвам, че ми се спи и чакаш да заспя до крайност. Знам, че не искаш да се разделяш с мен, казвам ти лека нощ и се връщам, за да те стисна силно през кръста. Допираш устни до челото ми, толкова спокойни в този малък, комичен и извратен свят, пасваме си дори в другото измерение на поквареният сексуален комизъм, аз и ти. Как се случи.

Идва ми приумица, да обиколим мрачният квартал, да те заплашвам, да се шегувам, да ти се усмихвам. А ти използваш фразата „харесва”, която ме заразява, докосваш блузата ми между пръстите си и шепнеш „харесва”, после панталона, после ръцете ми „харесва, харесва, харесва”. Чувствам се пълен човек отново, завършен някак, победил в преследването. Не мисля напред, не мисля назад, тук си сега, нали.