По: Billy Hlapeto, Lexus ft. Dim4ou - Баш Майсторска

 Давай, плъзни пръста по копчето за баса. Усили бг рапа, да се върнем наобратно, сладки усни дърпат силно от цигарата, поеми го на гърди. После кашляй, чувам някой тихичко да ми крещи - душа, кажи ми, остана ли ти? Дишай, дишай. Ето те, плъзгаш се зад волана, усещаш кожата в ръцете си, смъкни ръчната, дай на скорост, оближи устни. После се върни, прегърни ме, смъкни прозорците запотени от дъжда, димът напуска залата. Говори ми, говори. Плъзгай пръсти по косата ми, брой пари, гледай в мен и се хили. Признавай истини, ще издърпам всичко от гърлото ти, ще обърна хастара ти навън. Кажи ми всичко, искам да те слушам, искам да те имам, пеем в тихото пространство. Крещим, заглушавани от баса, ела, ела ме погледни. Обвивам се около някой друг любим, той залепва устните си за моите, ти, ти ти. Ти, кой си ти и откъде дойде, къде те намерих преди да те загубя. Говори ми, говори ми за любов, усмихвай се, срамувай се - ти, малък мургав джин, дошъл си да сбъдваш всичките желания, давай, повдигни бедрата, прескочи разстоянието, моли ми се, моли. Докато навън вали.
Мъничко остана, на сантиметри от кожата ти, на сантиметри от косата ти, усещам аромата ти, сега си само мой. Никъде няма да ходиш. А някой друг мълчи, праща ми целувки от далечно разстояние, объркани, преплетени. В любовните игри оплетени, ще те упоя, от трупа ти ще се възползвам. Обещавам, но оставам, няма да си правя труда да заплашвам, приближи се, имам най-големите козове за теб. Не е нужно да бъркам в ръкава, вече си мой - притежавам. А някой друг ме гледа с неясните си очи, търси прости истини - неверни, шибани лъжи! Замълчи, замълчи, замълчи! Кой ти даде право да говориш, кой ти даде ключът за всичките лъжи, кажи ми - обърни ги всички истини, аз ще съм до теб. Малкият хамалин, готов да ги направи на кайма - и един голям - с ей такива длани, достатъчни светът ти - два да стане. Давай, да изскубем всичките пера, проклети проститутки, богаташи цената ще платят. Мръсна газ и смеличко през локвите, паркирай над града, в спокойствие забулени, отпуснати, размазани. Ела насам, няколко нещица искам силничко да ти прошепна, да ухапя ухото ти, ела, говоря ти, че заслужаваш да те смажа от бой. Няколко шамара, със засилка от рамото. А някой друг ми се усмихва и разтяга устни, дърпа бузите ми в антигравитационните посоки.
Сделки, чух, щели сме да правим. Ей онези ключове в джобът ти - искам ги. Но не, да ти припомня, че си ми длъжник. Съблечи се, смъкни циповете, скъсай копчетата, нямаш нещо, което вече не съм виждала. Говори, говори ми къде си бил, с коя си бил, с колко от тях си бил. Няколко неща останаха да ти покажа. Всичкото, ей такава - ето каква дупка в мен остави. Все още си е там, но няма да я видиш. Но ще дръпна деколтето, а отдолу ще има блестяща кожа и ще се видят ръбовете на сутиена, някъде там - точно там беше празно. И все още е. И чия е вината? Изкушавам ли се да те целуна - не.
Но някой друг - той е новата контеса. А аз и ти - вечните танцьори на итриги.