Басовете на някакво рок парче се разбиха в асфалта като изпуснати кристали. Някой дънеше музиката от колата си, а над мен един сладък глас ми пееше същото парче. Не знам много - каза, облиза устни и усетих вибратото му през себе си. И не тогава, но преди това - се влюбих.
Той има спокойни очи, избухнала заря от сиво кръжи около зеницата му и после прелива в светъл аквамарин. Гледаш, гледаш и не можеш да спреш. Очи, които можеш да видиш дори в тъмното защото блестят. Той има красиви очертани устни и малък процеп от ляво на долната си устна, където телесното е победило розовото. Устни, които все стоят разпънати в усмивка и сам се разтягаш докато ги гледаш. Устни, които те прекъсват докато говориш и те нападат с целувки, дръпваш се да си поемеш въздух да заговориш - чакай, чакай - и пак са се залепили за теб. Той има златиста мека кожа, за която му завиждам и изпъкнали красиви вени под нея, големи ръце с дълги пръсти, които стискат моите или ме гъделичкат. Той държи цигарата по странен начин и когато я открадна от устните му не тръгва след мен, очаква ме, отказвам се, отивам до него - само трябваше да изчакам да се прибереш - казва той. Да се върнеш при мен. Сякаш е моят малък дом, насред грозният свят, нещото, към което да се върна след като ми избият тигелите. Той има леко остър неопределим глас, такъв, който те спуква от смях като ти разказва вицове, има мек и понякога просташки смях. Той е едно високо хлапе, което постоянно се навежда, за да ми е по-удобно. Той ме стиска силно докато ме прегръща сякаш иска да остана част от него. Той има светла коса от разноцветни косъмчета, която блести на светлината на нощните лампи. Той ме докосва, прегръща, целува, усмихва, кара ме да дишам, плъзга пръсти по кожата ми, съживява ме когато си мисля, че повече нищо няма да ме накара да съм както преди.
Той има рожден ден днес.