Има кръв в леглото ми, пистолет в чантичката до дупето ми, алкохол се излива в много гърла. Как по дяволите оцеляхме, как го преживяхме този ден и излязохме живи?
Гледам те, целувам те - тялото ми се гърчи в ръцете ти, държиш длан на гърбът ми докато гръбнакът ми се извива. Твоята кръв по ръцете ти, по кожата ми, по тялото ми. Това е престъпление, дано знаеш. Зареди патроните, дръпни предпазителя, стискай очи. Фасът между устните ми - остани такава, каквато си - нищо не променяй. Най-скапаният скапан ден, ела, приближи се - целуни ме, само веднъж. Не, не е правилно - не, грешно е. Усещам металът как тежи - какво било чувството. Жадни устни се впиват в мен, в гърлото ми, остри кучешки оставят следи, от гърлото ми се отръгват стонове, стоновете, които го притискат по-близо.
Отвори галона и пийни, вдигни наздравица - крещи, крещи, крещи. Искам да се напия, имам нужда да се напия, да го оставим това назад - да продължим. Главата ми се замайва, димът се къдри наоколо, толкова неща имам да кажа - няма да те пусна да се отдръпнеш сега. Никъде няма да те пусна да отидеш. Кобурът виси спокойно до бедрото му - празен. Разкопчай копчетата, смъкни ципа - съблечи ме - гледам как събуваш боксерките ми - нищо между нас не е останало. Да докосвам другите хора пред теб е гнусно, да ги докосвам въобще ме отвращава. Какво, какво ми причини. Вдигни наздраве, оближи гърлото на потната бутилка - моля те, да се напием.
А тя крещи - ти си провал, ти си нищо! Вътрешното ми кипи, стомахът ми се свива, искам да се повърна като личност. А аз поправям живота си с последни сили. Накарай ги да млъкнат, слагам ръце на ушите си и стискам - накарай ги да ме оставят намира. Дай ми от твоето спокойствие, завиждам ти. Желирани червеи между моите и твоите устни, моята коса разпиляна по теб - говори ми тихичко, имам нужда да забравя този ден. И си мислех, че "не, няма да стане по-лошо", а то ставаше все по-зле. Откровен ли си, криеш ли? Нека чуем от източника. Фасът между неговите пръсти - в моите устни, моята дъвка, която прехвърлям на теб. Тайна, която да пазим двамата - всичката кръв. Четири патрона, само четири. Кого ще убием тази вечер? Копеле, да се напием!
Да се размажем, да си кажем всички истини, всичките лъжи. Ти обичаш ли ме още? Питам ли, когато оръжието е в теб. Какво да ти дам, какво да взема - бъди откровен, алкохолът ще развърже езикът ти. Всичко е толкова грешно, червена рядка течност със субстанция по-ценна от златото - това не трябваше да се случва. Всички основи се сринаха, всички представи си отидоха, всичко се промени. И все пак - остани.
Да го забравим този ден, да го оставим в миналото.