Дъждовните капки валят върху нас, моето мокро коте - хленчи той и се смеем после. Земята е мокра, земята блести - нечии пръсти се спускат по тялото ми. Неговите пръсти пълзят по ключицата ми, целуват вратът ми, неговият език облизва обицата в ухото ми, задъхвам се. Тъмното и мракът са се свили около нас, виждам блясъкът в очите му, чувам бесният му пулс съвсем близо до мен. Неговите пръсти, които разкопчават ципът ми, наистина ли ще стигнеш толкова далече? Дори не получавам отговор, няма да, няма не. Той продължава, той не спира, няма го момента колебание. Нямам право да избягам.
Знам, че ме гледа, знам, че преценява реакциите ми. В момент не съществувам, удоволствието така се е разляло по мен, че съм изчезнала. Усещам само как гърдите му се надигат до моите, косо, рязко, силно. Усещам как тялото ми отговаря на движенията му, без дори да мога да го контролирам. Хиляди части в мен искат да избягат, да се дръпнат - и още хиляди толкова искат да го притиснат по-близо, да стенат в ухото му, усещам как бюстът ми се надига рязко и неконтролируемо, на път съм сякаш да се изгубя. Усещам как поставя ръка върху гърдите ми, за да задържи сърцето ми вътре, но само става по-зле, всяка част от кожата ми настръхва, този вечен - толкова дълъг копнеж по него ще ме изпепели. Превърнал ме е в неразумно същество, съществуващо само на гориво от страст - не се срамувам, не се страхувам. Стискам очи, за да не стена, дъждът продължава упорито да вали, косата ми се е разпиляла по коленете му.
Цялата тази нежност, която се разсипва по мен, която усещам. Цялата жега в студената нощ. Сякаш любовта най-накрая е намерила начин да проникне до костите ми, да се всели вътре в мен, вкарана само от няколко докосвания, от нечии нахални пръсти. Хилядите места по мен, които са получили целувка, която е опарила кожата ми в златен нюанс и останалите белези по мен. Белезите доказващи, че сега няма минало, няма бъдеще, дори настоящето не съществува. Само този бесен пулс до мен, в момент не знам дали е моят или негов, не знам чие е удоволствието - мое или твое. Пръстите му рисуват тънка линия между гърдите ми, никоя част в мен не може да си намери място, няма думи, няма описания, няма разум, няма размисли. Не съществува нищо, никой - само удоволствието.
Права бях - усмихвам му се. А той отпуска пръстите си, слагайки ги върху корема ми - Още ли те боли коляното?. Оглеждам се объркано - Боляло ме е коляното ли?!