June 1st

На: Lil Wayne ft. Nicki Minaj - Knockout

Заведи ме да се люлея, заведи мее! А някой прави голямо балонче с яговата си дайкири дъвка. Усмихни ми се, усмихни ми сее! Да избягаме за малко от ръцете на града, да се спасим от дискомфорта, облечи задължително някоя розова тениска, цветните обувки. Музиката във слушалките. Зарежи пустият му фас за ден, и без това ето го - денят на забраната. Ние споделяме ужасен черешов кроасан на люлките - обичай ме. Признай ми всичко днес - ден на опрощение, имам правото пък да мириша на сладкарски ресторант, че на вкус кога ще го докарам!
Давай, потъркай ме с пръст и оближи, удовлетворяващите факти, да посипем малко кокосови стърготини по мен, ти размазвай шоколада с ножа, аз ще мърдам, за да преча. Добави захарни пръчици за основа, кило череши, малко лакомия, две купички сметана за завършек. Да забием бенгалски огън в пъпа ми, стой, не мърдай, чуваш ли!
Смело, смело - оближи. Директно от източника, шоколадови стръготини, да подкрепим конструкцията с мазничка целувка. Ела тука, да те бацна. Не че ни изби на лиготия - тя май не ни е пускала. Давай, отвори очи, да врътнем няколко ранни телефонни - празник е, да си изпросим торта или парче сладолед, да споделим кретенски физиономии с разрошени коси. Чух, че станал си сериозен, събудил си се тая сутрин нахлузвайки нечий чужди панталони, нарамвайки нечий възрастни проблеми. Чух, че си станал тая сутрин да си миеш зъбите с розовата четка, в розовите домашни чехли, да почесваш задник. Чух, че вече не си бил дете, а само консуматор на неща, дори без отражение. Искам да попеем с пълно гърло и един по друг да си крещим, да се смеем до припадък. Чух - не си обичал вече, сериозности раздавал си. Чух, не те блазнела шоколадова глазура вече, нито сладки розовички устни, чух - порастнал си. Чух, прекрасните очи забравили какво е - нека ти припомним.
Приятели, на хиляди километри един от друг, през цялата България, приятели на хартията, приятели на клавиатурата, приятели на телефона, приятели на принципа и приятели за цифрата. Приятелите по легло и приятелите по прегръдки, приятели зад граница и приятелите - тъпки. Да ти припомня ли как ставаше?
Точно така, натисни плюсчето на плеъра, хапни си нещо сладко, на проклетият дъжд се усмихни, денси си по влаковите релси, довечера се прибери и нападни огромна кутия сладолед с приятели. Ако не - някои психиатрични заведения все още приемат такива като теб, на зелените си ужасни, изтъркани дивани. Виждай във всяко момиче днес барби, а във всеки кретен - кен. Всяка сграда - яркочервено лего, и всеки камион - производство от него. Всяка кола от пластмасова чайна, благодари на някой - случайно. Сложи гел за коса, лепнещ розов гланц, изглади си дънките, танцувай си на Куин. Закуси с приятели, кафето надигни.
Първи юни е, кога забравихте какви сте.

I know you have courage, man. And your fingers can, and the keybord is there. Then what are you waiting for?!