Кога залезе слънцето и кога нападна изгрева. Не сме различни не - усмихвам се на думите ти, обикалям около люлката ти, изпитвам нуждата да те докосна колкото и да е грешно. И думите пристигнаха под формата на смс, с главните си букви те поставяха котвата. ПРИЕТА - пишеше там. И после чух гласовете ви - на всеки един от вас - изгаряйки отвътре, разсмивайки се истински - вярвайки до крайност в мен. Вие бяхте тези, които все повтаряха - ще успееш, копеле. И в същият ден, в същата сутрин - станал от сън, заварен на кафе, открит където и да е - всеки той и всеки от тях се усмихваше - все хората, които ме подкрепяха и знаеха, "ще успееш, човече". Благодаря ви, че вярвахте в мен - и все хората, които останаха. И точно хората, които без да знаят изрекоха - този път е различно, този път аз съм тук. Трима от тях - различни на ръст, на цвят, на усещане - и всеки от тях със същите думи. И сякаш този път не са само те.
Гледам в трепнещите буквички на екрана - бъдеще - неясно, но бъдеще. Няколко букви подредени от компютър, някаква система категоризирала умът ми в цифрички, сложила ми запетайка - превърнала ме в десетична единица. Оценила ме по нечия система, по нечии критерии - аз ставам. И както гледам във вас - единият е земен, а другият стои открояващо се - третият обичам и виждам и океанът и листите с мастило в него. И останалите - онзи подкрепящ ме по телефона от морето и другият съвсем до мен - брадатият ми терорист. И онзи страшният - със голата глава - гърленият му смях, който така обичам - той ще ме подкрепя винаги. Аз ставам, хора - бяхте прави!
Така, както музиката ме успокоява - така тоналността на тези гласове ме вдига от леглото - дава ми цел, посока и движение. Бута ме силно напред, псува в лицето на света за щяло и нещяло, никога не пита кога си прав и кога грешиш. Никога не пита дали си виновен или не си, никога не се интересува колко си я загазил, а с какво ще помогнат и какво ще пиеш. И групата, която ме спаси от сигурно заминаване - хората, които се оказаха и бряг и направление. Думите - те дават сигурност, дават кураж, че този път ще дам всичко от себе си, за да успея.
Сега превъртам назад листовките, попълнените думи, мастилото и грешките. Връщам назад всичкото оценяване и всички сълзи, всички пари и всички монети, всичкият тютюн и всичкият алкохол. Връщам назад всичкото сторено и си обещавам - този път ще е различно. Този път няма да ми позволите да пропадна.