О, извинявай!
Не, нямах предвид това - пак грешно си ме разбрала. Обичам те дори бе, муци. Просто не мога да те трая. Ей така, с мазничка усмивка. Нищо лично.
Вещи и мъже. Мъже и вещи. Нещата, които била докосвала и нещата, които била целувала. Къде се била спускала и къде се била крила. Кой къде била докосвала, кого и как задоволявала.
А не как аз го карам да трепери и да стене, а не как шепне в ушите ми, че се разтапя от кеф. О не, любима, това не е за мен. Всичкото е за теб, всичката жлъч - сега адът ще се отвори за теб. Ще те погълне и ще те прати на дъното, ще те дави с всичката помия, която сама остави след себе си. Ще те натиска за раменете надолу, ще те дърпа за краката надолу, ще натиска главата ти надолу - нищо, че пищиш. Нищо - дори и да кървиш.
Усмихни се широко сега, ушите ни имат сериозно да наваксват за това с кого, къде си била. Но една мъничка подробност ти предстои да чуеш - разкопах отвътре. Нахълтах в бункера на всичко замаскирано, раздърпах всички паяжини дето си ги снесла - връзвайки ги един към друг. А те търсеха причината и причинителя, жалкото плевелоподобно растение разчекнало се на пътя на всичко, закрило слънцето. И влязох дълбоко под всичко - размахах ръце пред очите им - жалките объркани същества. Разтърсих раменете им и те задишаха, очите им се фокусираха, съзнанието нахлу в главите им. Болезнено се върнаха на света - и малко по малко влязох в душите им, открих пътищата, посадих важни истински ценности, маркирах всички ъгли по картите, създадох цяла система - всичко, за да се разруши миналото. Култивирах един нов свят и си платих цената за щетите нанесени от някой друг. И не беше лесно, прекрасна, нищо не е лесно когато го градиш от нулата.
Прибрах обратно загубените зад борда. Прегърнах изгубените, стиснах здраво костите им по местата. Набърках в съзнанието им, докоснах всички грешки и всички недоразумения, замених празното с пълно. Върнах целите по местата им, напомних за блясъка на желанията - на жаждата. И те изведнъж станаха хора - човешки същества отново - така перфектни, както и някога са били. Уникални всеки само като себе си - умни, красиви, перфектни отвътре. Същества - точно на мястото си.
Съживих цялата гвардия, дори с цената на най-големите шамари. Оставих да властват пак най-колоритните кошмари - ето ги, хора, които вече нямаха нужда от използване. И ти предстои да го чуеш - хора, които нямат нужда от теб. И те се надигнаха, като красиви зомбита от гробовете си, усмихнаха ми се, потупаха ме, ударихме едно наздраве. И сега ще те пратят там, откъдето си дошла, скъпа. Всичките овързани, погубени, омаловажавани хора, които си мислела, че притежаваш. Сега наистина са твои - само в целите си, само в желанието си да те смажат, да те пратят на дъното. Те ще са това, което сега ще те дърпа надолу докато не се удавиш. Всичките оставени назад души, зарязани като ти писне, всичките объркани да вярват, че те са виновните.
Познай какво, безценна - всичко се връща. Този път и аз ще бъда там, но няма да бъда сама. Този път и аз ще се усмихвам стъклено отвътре - човешката стена.
