Малко добро момиче - покорно плъзгаш бельото надолу по краката си. Ти никога не казваш "не", ти слушаш всичко и не чуваш сякаш никой, но всичко вътре в теб кипи и се разлива. Точно така, сладката ми - наведи се още малко, преглътни душата по-дълбоко, натикай я в най-дълбоките дебри. Заключи тъмницата с най-здравите панти, най-тежките врати и пак глътни ключа. Точно така, бейби, продължавай да се движиш - за удоволствието - губи със същата главозамайваща сила достойнството си. Ти, ти, ти - крещиш ли отвътре. Ти сменяш гласът си когато говориш учтиво и сякаш хората слушат другата, момичето за пред хората. Но нощем ти си същата, все малката палавница, все детето в теб, което ще се движи по-пламенно и по-горещо, за да му е добре на него.
Да, ти, миличка, която стоиш и мърдаш очи като малка декоративна кукла - какво се случи с теб? Ти, която навличаш дрехите, слагаш съвсем внимателно гримът - всеки ден различна, за да не му омръзнеш. Пръскаш ароматите по кожата си - там, където знаеш, че ще пълзи езикът му. Добро момиче, ти продаде себе си. Ти, която търсеше щастието и в един момент спря да виждаш, че търсейки го се задоволяваш с всички боклуци. Спря да виждаш, че нуждаейки се от него до смърт, се възползваха от теб. Спря да виждаш, че това, което мислиш за щастие ще те накара да се срамуваш от себе си по-късно. Ти, която щеше всичко да сториш и да разрушиш за малко трайно щастие.
Получи ли сега заслуженото. Все така той ти шепне да си нежна или груба и ти - ти изпълняваш. Гнус те е от себе си, виждам го по кожата ти. Чувстваш се предадена и евтина, всичко в теб е загубило уникалният си чар. Щастлива ли си - "да", лъжеш по инерция. Наистина ли си? Нищо няма да стане по-чисто, момиче, ти няма да стигнеш по-далеч и няма да се съживиш. Все същата безлична кукла, ти - която се предаде. Ти, не знаеш накъде си тръгнала сега?
