Ти сериозно ли?
В тъмното пространство, в малката кола, двама души. Aura Dione си пее една от любимите ни песнички - Friends. Тематично. Разтворил широко ръце за прегръдка, стоейки спокойно, чакайки мен - да се върна. Ти сериозно ли? И боря звярът в себе си.
Той дере лицето ми, дере душата ми, смъква кожата ми, пече ме на грил. Унищожава ме хиляди пъти за секундата, разрушава ме и после пак ме гради, за да ме заколи отново утре, да ме обезкости и да си ме вкуси. Проклетият ад. Проклетият аз. Но той е приятел. Приятел ти е, стискам очи - приятел ти беше. Време е да му простиш. Време е да си простиш.
Дишай сега и се пресегни, отиди там и го стисни. Достатъчно, за да усети присъствието ти и четвърт назад преди да натрошиш кокалите му. За това ми трябваш ти - Тук съм. Устата ми се отваря и говори, душата ми е доволна и говори, тялото ми е спокойно. Ти ми имаш доверие и няма да пропуснеш да ми го покажеш. Ти си този, който ми говори с доверие, гледа ме с такова, докосва ме с такова. Ти ме оставяш зад волана на колата си с доверие, аз и ти съществуваме от простото доверие. И дори когато слушам песни навяващи ми спомени от преди шест години, някакви изтрити, мизерни спомени.
Ако си представя, че си моят чадър от лошите хора. Ти имаш всичко. Личната ми предпазна мярка най-вече от себе си. Ако си затворя очите и се помисля за миг за Господа, онзи от книгата, да мога да променя събития случили се преди години. Ще дам ли прошката, ще прекръстя ли грешника. Та кой съм аз да правя такива решения за великата вселена, кой съм аз, та да връщам хода назад. Винаги ще има "какво ако.." - нямам право да отговарям. Само, че ще кажа - каквото ако, ако сега беше тук с мен - аз и ти завинаги - друго щеше да бъде. Друг човек щеше да бъдеш. Точно такъв, какъвто трябва да бъдеш.
Прости ми, прости ми, че съм откровен, прости ми, че искам да те спася когато е толкова късно. Прости ми, че искам да ти позволя да наваксаш с мен, като родител пропуснал важни години от растежа на детето си. Прости ми, че не мога да преглътна нищо и все пак говоря, казвам ти, усещам те. Прости ми, че се отварям за теб и все пак не мога. Прости ми, че не казвам това, което искаш да чуеш. Само въпреки, че сега знам, че наистина ще слушаш. Прощавай.
!!!!!!