Имам ли едно и две да кажа? Или бяха хиляди, последният път, в който преброих. На някого нещичко ново да покажа? Както губя смисъл така и повече и повече във мен умира. Така и не научих защо. Разни хора видяха физиономията ми на щастие и я разпространиха. Разни, те се осмелиха. Месеците, часовете и минутите.. и дните, всичките, които не си спомням. И сълзите тихичко текат, без дори да ги желая. Къде отидох аз и кой зае мястото ми. Какво?
Погледни се в огледалото, момиче! Коя си ти? Не приличаш на себе си, жалко подобие! Защото аз бях муле и търпях, и преглъщах. А не бях - аз бях чудовище и нищо не прощавах. И бях развратник, на обичайното, разрушител - изкупителната жертва за всички грехове наложени над мен. Такъв ли човек щях да бъда ако не бях изживяла този живот? Това, което съм сега? Товар, парцал - ненужна.
Момиче, не съм вече уникална, нито пък специална. Няма нищо мръсно в мен, някой изпра душата ми милиони пъти, докато не остана и петънце поквара. Сега се погледни, белезите ти стоят като изкуствени, поставени от нищото - и болката не ти личи. Болката, в която ти живя.
Повече горчиво, отколкото сладко е всичко и дори красивата музика се е размазала. Погледни дълбоко в себе си. Там, където някой натискаше главата на злото във водата и то се удави. И същият този си мислеше - погребал го е. И може би това му беше хубавото. Да си полегнеш и да хвърлиш шепа пръст отгоре си. Те, другите - ще те заровят. И не търси сега виновните! И не се оглеждай за маркираните места по кожите, няма да ги видиш. Не се заслушвай в нищо и спри да гледаш, спри да виждаш - май така трябва да се живее нормалният живот.
Спри да бъдеш уникален. Закови си краката на едно място. Забрави как се изпитва удоволствие, забрави какво е да си бог. Забрави как хората се кланят, как се молят, забрави тяхното обожание. Скрий се - сам, самотен, гладен. Прокълнат. Забрави вкусът на секс на върха на езика си, стани малка кротка машина за свирки. Забрави що е вулгарност, докато не забравиш и собственото си име. Вярвай в това, че си никой. Вярвай, че нищо добро не идва, вярвай, че си щастлив в малкият си, скроен, скучен свят. Вярвай, че цветовете са избелели и трябва да продадеш душата си, за да бъдеш завинаги с някой друг. Вярвай, че няма по-правилно решение от това да живееш за негова угодия. Да, вярвай!
Я се простреляй! Я се гръмни! Запуши тая проклета уста, дето ръси само глупости. И умът си, и него замъгли за малко. Развилней се и нека гневът унищожи всичкото. И да не те интересува колко пострадали и колко жертви ще вземе този път. И да не те интересува кой какво ще крещи.
