Никой тук не е пледирал да го играе обикновеното момиче. И после някакви хора казаха, че няма нищо грешно когато го създавам аз. И някакви хора писаха за мен и казаха, че съм била брутална. Но все още минават през мен, за да разгонят обикновените си духове, които поглъщат душите им, за да им стане хубаво. И ритъмът беше сладък и музиката беше опияняваща и кичурите падаха по пода. Отрязах миналото си с червените кичури. Край.
А сега те хващам за ръка и ще те отведа там, където си бил само когато заредиш този линк. Знам, че то е непростимо, знам, че гори отвътре, знам, че е горчиво и понякога толкова сладко, че кожата ти придобива нездрав вид. Дълго търсих други като мен, болни, ромбовидни и различни, шахматно подредени и зашеметени. Красота. Но, уви, на пук на света се оказах само аз. Те просто искат да отидат там, където ще ги отведа, просто дишайки моят въздух. Като отчето да чуят молитвите, да ги отведа там. Те искат да ме видят, просто да ме видят по-ясно, отколкото са свикнали. Най-накрая да го видят ясно. Точно там.
И все още тежи въпросът дали? Прошепни ми за какво мечтаеш, за какво копнееш. Какво сънуваш и те кара да крещиш, това, което на никого не желаеш да споделиш. Малко преди да заспиш, мислите, които се прокрадват - твоите и моите демони, черните прашни пръстови отпечатъци по ъглите - там, блясъкът влиза в ноздрите. Няма да ги видиш, няма да ги осъзнаеш. Вървим и светът се пълни и прелива през кръвта ни, флиртуваме с душите си, а физически не сме посмели дори да се докоснем. Всеки комплимент е обръщение - привличаш ме. И заейки, че утре няма да се събудиш с идеята, че ме желаеш. О да, знаейки това, все пак ще стоя тук. Ще стоя и ще ти се усмихвам, ще говоря жадни думи с теб, ще гледам в красивите очи, още мъничко ми дай да си поиграя. Обещавам да не си представям страстите ти устни, които пълзят навсякъде, та за Бога, грешно е!
В отражението на очите ми ще видиш всяко петно мастило, което е останало по ръцете ти докато рисуваш. И всяко усмихнато личице в краищата на листите.
Дай ми шанс, да те отведа на края на света, страннико. Ти, чуждо същество, което не познавам. Може би дори не знам името ти или подбудите, които те водят тук. Рядко или често мислиш за мен или никога не се замисляш. Остави ме да вляза в съзнанието ти като слузест червей, да пропълзя през ушите ти като ектоплазма, да се разположа вътре. Ще царуваме ли заедно? Заедно над света от красивите лъжи. Дай си шанс да си някой мистериозен, някой черен, който се гледа в огледалото.
Дай шанс на другите да видят златистата ти кожа, зелените очи... или не си този, а някой друг? Или си красивата жена от сънищата ми? Руса, чернокоса или с прекрасните червени къдрици. Държиш ли брадичката си високо когато ходиш? Хиляди въпроси и все пак, нито един няма да задам.
Само остани. За малко остани. Да мога да запомня чертите, да те заинтригувам, да ми повярваш. Да си дадем шанс да отидем далеч.