Wide awake, с отворени очи към светът, който ме тъпче с горчилка. Никой не каза, че щастието ще боли повече от омразата, че само болката показва точните граници на душата ти, като димът в празна стая. Нека се съблека, за да не намокря дрехите, нека усетя краищата на косата ми по кожата. Дай ми за последно дъх да си поема. Не желая този живот. И вече не копнея за по-светло време и по-красиво небе, копнея да заспя. Да упоя проблемите, да блъскам главата си докато спре. И нищо повече не мога да реша, не съм ни някой, ни никой. Не съм и нищо, а материя. Любовта ми ме съсипа.
Смаза безпощадно всичко в мен, дай ми да погледна изгрева за последен път. Да видя всички цветове, които не успях да нарисувам, да чуя всички думи, които не успях да напиша. Дай ми последен шанс да смажа животът ти, както ти успя. Да, искам да страдаш, да. Тихо, замълчи за малко, спри да плачеш, обещавам - ще боли. Ела, да те прегърна. Да сложа главата ти между раменете ми - там, където се чувстваш вкъщи. Искам тихичко да се отпуснеш, знаеш, че е крайно време да си платиш. Дай ми последен шанс да прекарам пръсти през косата ти, неизбежно е да ме изгубиш, така че дай ми за последен път от всичко, което явно не заслужих никога преди.
Дай ми да обичам и позволи да мразя, ограниченията се превърнаха в моите призраци. Всичко ми е забранено, дай ми да живея за последен път. Да дишам учестено, както когато спиш с мен. Когато те усещам нежен или груб, когато можеш да изразиш какво е любов - съблечен.
Шшш, не се страхувай, тихо. Затвори очи. Да, да, знам, че ме обичаш. Отпусни се. Забий се с пръсти в мен и ми прости. Прости ми, че съсипа всичко, което притежавах и смятах за оригинално. Прости, че преработих животът си, за да ти е удобно в него, а ти не оцени. Прости за това, че препрограмирах съществото си, за да пасвам в твоите представи. Прости ми, че винаги те мразех за това, че не ме оцени. Прости, че ми отне толкова много време да осъзная, че от теб няма да си тръгна.
Да, знам, че не разбираш. Задръж дъхът си, малко ще боли и ще изпитваш паника. Знам, че сега ти е студено, знам. Знам... и те повличам със себе си. Издърпвам главата ти под водата, близичко до моята. Гърлото ти се пълни, не се опитвай да крещиш. Нямаше друг начин да остана.
